С летните Олимпийските игри в Токио, който трябва да се проведат през юли, Япония имаше всички основания да предприеме бързи действия, за да одобри една или няколко ваксини срещу Covid-19 и да стартира мащабно ваксиниране.
Но страната започна да инокулира населението си от 126 милиона души с ваксината на Pfizer/BioNTech едва през миналата седмица, забавяйки се с повече от два месеца спрямо други държави, в това число САЩ и Великобритания, пише CNN.
Към момента САЩ са използвали около 68 млн. дози от началото на своята ваксинационна програма, която стартира през декември, става ясно от данни на Университета „Джон Хопкинс“.
Според японското правителство островната страна е успяла да приложи едва около 18 000 дози към момента.
Мащабът на заразата в Япония не е толкова внушителен като този в САЩ или Великобритания, но през последните месеци здравната ѝ система беше погълната от нова вълна от заразени, като здравните органи съобщават за стотици нови случаи на коронавирус.
Подобно на САЩ, Япония използва ваксината на Pfizer/BioNTech като част от своята ваксинационна програма. И все пак на японските регулатори им трябваха два месеца отгоре, за да одобрят използването на препарата.
Японското правителство посочва, че умишлено действа предпазливо. След поредица от скандали, свързани с ваксини, простиращи се през последните 50 години, островната страна отчита едни от най-ниските нива на доверие към препаратите в света, така че скептичният поглед на обществеността изглежда разбираем.
Мудността на властите обаче е разкритикувана от някои здравни експерти, включително от д-р Кенджи Шибуя, професор в Кралския колеж в Лондон, според когото забавянето на ваксинациите в Япония и липсата на стратегия в крайна сметка ще костват още животи.
Ваксината на Pfizer/BioNTech премина през редица клинични изпитвания в продължение на няколко месеца в края на миналата година, като беше тествана на около 150 места, включително в САЩ, Германия, Турция, Южна Африка, Бразилия и Аржентина.
На 19 ноември двете компании обявиха, че ваксината показва 95% ефективност. Две седмици по-късно Великобритания стана първата западна държава, която одобри ваксината за спешна употреба, последвана от САЩ на 11 декември.
На 31 декември Световната здравна организация (СЗО) също одобри ваксината на Pfizer/BioNTech за спешна употреба.
Решението на Япония да одобри същия препарат се случи шест седмици по-късно, на 14 февруари, след като ограничен тест на местно ниво, обхващащ 160 участници, показа резултати, съответстващи на международните изпитания. Според японските стандарти одобрението е било постигнато относително бързо – обикновено такъв процес може да продължи между една и две години. Но критиците на политиката на правителството смятат, че забавянето коства ценно време.
Таро Коно, министър, отговарящ за разпространението на ваксината срещу коронавирус в Япония, заяви, че клиничното изпитание в страната е проведено с цел изграждане на обществено доверие в програмата.
"Мисля, че е по-важно за японското правителство да покаже на японския народ, че сме направили всичко възможно, за да докажем ефикасността и безопасността на ваксината - да насърчим японците да вземат ваксината", изтъкна Коно, добавяйки.
Според проучване, публикувано в медицинско списание The Lancet, което изследва доверието във ваксините в 149 страни между 2015 г. и 2019 г., по-малко от 30% от хората в Япония са напълно съгласни, че ваксините са безопасни, важни и ефективни - в сравнение с 50% в САЩ.
Липсата на оптимизъм и одобрение спрямо ваксините в Япония датира от 70-те години на миналия век, когато две бебета умират в рамките на 24 часа след комбинирана ваксинация срещу дифтерия, тетанус и коклюш (магарешка кашлица). Ваксината временно е спряна, но доверието остава разклатено. В продължение на няколко години броят на ваксинираните новородени спада драстично, което води до увеличаване на случаите на магарешка кашлица.
В края на 80-те години на миналия век се наслага допълнително недоверие с въвеждането на японска ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Ранните версии на ваксината са свързани с появата на асептичен менингит или с подуване на мембраните около мозъка и гръбначния мозък. Проблемът е проследен до компонента във ваксината, предпазващ от паротит, което в крайна сметка води до съдебни дела и изплащания на обезщетения.
Японският Национален институт по здравни науки прекратява комбинираната ваксина през 1993 г., заменяйки я с индивидуални дози.
Двадесет години по-късно Япония одобрява ваксина срещу човешкия папиломен вирус (HPV) за защита на момичетата срещу полово предавания вирус, за който е известно, че причинява рак на маточната шийка. Малко след това започват да се появяват видеа в YouTube на момичета, за които се твърди, че страдат от нежелани реакции, свързани с ваксината. Това кара правителството да го премахне медикамента от националния ваксинационен график.
Комитетът за преглед на нежеланите реакции на ваксината разследва инцидентите и не открива доказателства, които да предполагат причинно-следствена връзка между реакциите и ваксината. Но медийните публикации и оттеглянето на ваксината от правителствената програма води до рязък спад в броя на ваксинираните момичета - от над 70% през 2010 г. до под 1% през последната година.
Този нисък дял на ваксинираните момичета може да доведе до 11 000 смъртни случая от рак на маточната шийка в Япония през следващите 50 години, според проучване в The Lancet.
Според проф. Шоджи Цучида, експерт по социална психология в Университета „Кансай“, въпреки липсата на интерес към ваксините в Япония в страната няма обособено антиваксърско движение.
