Самозаблудата на онези европейци, които, макар Москва да ги е смущавала и плашила неведнъж, все още вярват, че енергийната сделка с Русия има смисъл, е изключително наивна, коментира изданието
Администрацията на Байдън по очевидни причини се опитва да поправи щетите, които според нея са причинени от Доналд Тръмп на отношенията с най-близките европейски съюзници на Америка. Но когато няма сигурност в реципрочността, стойността за услугите, предоставяни на съюзниците, има висока цена. Сега се разпространяват слухове за нови споразумения за защита на Германия и други страни от ЕС от санкциите на САЩ срещу руския газопровод „Северен поток 2“. Страните, които са получили такава защита, ще бъдат още по-убедени, че правенето на бизнес с Русия и дори с Китай, с който ЕС наскоро сключи отделно инвестиционно споразумение, няма да има отрицателно въздействие върху отношенията им със САЩ. В тази сделка за реабилитацията на „Северен поток-2“ (СП-2) ще има само един победител - Владимир Путин. И губещите ще бъдат трансатлантическите отношения, пише американското списание The National Interest, цитирано от Агенция "Фокус".
Зад всички тези опити за въвеждане на ред във връзките с европейските партньори има една хипотеза. Тя се корени във факта, че администрацията на Байдън може да се покае за скорошните грешки и обиди към Германия и отказът от санкции ще даде правилния тон за този процес. За съжаление тази гледна точка се потвърждава от американците, които вярват, че пред Германия и съответно пред Русия, ако САЩ не се извинят, то трябва да им дадат зелена светлина да правят бизнес помежду си, за да се подобрят отношенията между членовете на НАТО. Но отношенията между САЩ и Германия са по-силни от различията по един-единствен въпрос. Санкциите не могат да се разглеждат като непоправима точка на противоречие.
Единството в един съюз често е много важно, но съюзниците не винаги са съгласни за всичко. Демокрациите обсъждат, спорят и вземат решения въз основа на собствената си национална сигурност и икономически интереси. Понякога тези решения не са в интерес на съюзниците, но така и трябва да бъде. Би било глупаво да се приеме, че една държава трябва да има политика, която не накърнява чувствата на други съюзнически страни. Ето така не работи демокрацията.
Самозаблудата на онези европейци, които макар Москва да ги е смущавала и плашила неведнъж, все още вярват, че енергийната сделка с Русия има смисъл, е изключително наивна. В Германия има много хора (а в ЕС има много страни), които категорично се противопоставят на изграждането на тръбопровода. Тези опоненти ясно разбират дългосрочната политическа вреда, която СП-2 ще нанесе на отношенията между членове на ЕС от Западна Европа и членове на ЕС от Централна Европа, както и на отношенията между САЩ и Европейския съюз. Наскоро известен евродепутат от Централна Европа поиска от САЩ да запазят санкциите.
В Германия ще остане само малка част от руския газ, който ще се изпомпва през СП-2 - 12-15%. Но в светлината на намаляващото търсене в индустриалния сектор и преминаването към възобновяеми източници, е напълно неясно дали потреблението на газ в Германия ще се увеличи, или по-скоро ще намалее. Германските компании, свързани с тръбопровода, ще се възползват значително от изпомпването и транзита на руски газ. За разлика от Русия, за Германия това не е геополитически въпрос, а въпрос на пари.
Какъв е смисълът от такъв мащабен внос на руски газ, ако наскоро Европейският съюз обяви амбициозни цели за намаляване на потреблението на въглеводороди до 2030 и 2050 г.? ЕС предприема правни и политически мерки за намаляване на емисиите на парникови газове чрез нов законодателен пакет. Предполага се, че те са насочени към целия внос на газ, но САЩ са получили твърде много внимание в тези документи поради технологията си за добиване на втечнен газ.
Миналата седмица президентът Еманюел Макрон подкрепи „Северен поток-2“ в знак на солидарност с Германия. Но фактът, че преди няколко месеца френска компания (инвеститор в СП-2) беше принуден да отмени сделка с американски доставчик на втечнен природен газ (ВПГ), позовавайки се на екологични и климатични съображения, може да се нарече лицемерие.
ВПГ е от решаващо значение за енергийната сигурност на Европа, а американските газови компании форсират усилията си за намаляване на емисиите на метан, премахване на изгарянето на газ и радикално намаляване на емисиите на въглероден диоксид в рамките на новите изисквания на САЩ и строгите критерии на ЕС, както настоящи, така и бъдещи. Всичко това няма значение за производството на газ в Русия, което не е нито екологично, нито прозрачно за всички.
Сделката изглежда дори по-немислима в по-широк контекст, като Конгресът гласува с огромно мнозинство в полза на санкциите, а администрацията на Байдън прави климатични изявления относно перспективите за американската въглеводородна индустрия. Изглежда немислимо президентът Байдън да подкрепи сделка с Европа, която да даде на Русия това, което администрацията отказва на американските компании и работници.
Русия използва енергийните ресурси като политическо оръжие, с което да упражнява натиск, да сплашват и принуждават държавите и тяхното население да изоставят своите амбиции и стремежи [да се присъединят към западните структури]. Русия е издигнала тази практика до ранга на висше изкуство. „Северен поток 2“ вече не е просто въпрос за Украйна и никога не е бил. Въпросът е, че Русия се е насочила към монополизиране на газовия пазар от Балтийско море до Балканите и ако по време на този офанзивен марш Украйна и Беларус попаднат в мрежата й, толкова по-добре за нея.
Русия вече контролира около 40% от европейския пазар на газ и този дял ще се увеличи, когато строителството на „Турски поток“ приключи, с помощта на което Русия ще стъпи в Турция, България и Балканите. Когато и ако СП-2 и „Турски поток“ бъдат завършени, почти 70% от руския износ на въглеводороди ще отиде на европейския пазар.
Газопроводът „СП-2“ е непреодолима бариера пред енергийното разнообразие и енергийната сигурност на ЕС. Вместо да се говори за така наречената несправедливост на американските санкции, трябва да се зададе въпросът защо ключовите членове на ЕС възнамеряват да подкрепят руската икономика. Руският опозиционен активист Алексей Навални очаква поредното преместване в затворническа килия и вероятно е озадачен, мислейки защо животът му е по-евтин от "търговска" сделка.
