Напоследък Арктика се превърна в място на конкуренция за много страни, пише Deutschlandfunk: глобалното затопляне улеснява достъпа до богати природни ресурси и отваря нови морски пътища. Най-активна е Русия, която е създала много военни бази в региона и е приела собствена арктическа стратегия до 2035 г., която предполага овладяване на значителен дял от ресурсите на региона.
Засега Северният полюс не принадлежи на никого, пише Deutschlandfunk: това следва от морското право на ООН. Според него пет арктически държави (Русия, САЩ, Канада, Дания и Норвегия) имат право да претендират за 320-километрова икономическа зона. Русия обаче смята арктическата територия за част от континенталния си шелф. Същите претенции излагат и Канада и Дания: специална комисия на ООН се опитва да разреши този спор в продължение на много години, но досега няма резултати.
Междувременно значителното топене на ледовете улесни достъпа до природните ресурси на Арктика и отвори нови морски пътища, отбелязва вестникът. Потенциалната печалба привлича не само арктическите сили, но и страни, отдалечени от региона, като Китай.
В същото време за дълго време Арктика остава регион с ниско ниво на напрежение, отбелязва Deutschlandfunk. Дори по време на Студената война имаше малко търкания в региона между САЩ и СССР. Веднага след падането на Желязната завеса ставаше дума основно за сътрудничество, например между Русия и Норвегия, които сключиха през 2010 г. споразумение за техните граници в Северния ледовит океан.
По това време Йенс Столтенберг беше министър-председател на Норвегия: 10 години по-късно, като генерален секретар на НАТО, той заяви: „В Далечния Север почти нямаше търкания преди. Сега сме изправени пред нарастващи предизвикателства. "
Предизвикателствата, за които говори главата на НАТО, са преди всичко натрупването на руско оръжие в региона, пише Deutschlandfunk. През годините Русия е изградила много бази в региона, разполагайки там комплекси С-400, чиито ракети могат да достигнат Гренландия или Аляска. Русия провежда военни учения в Арктика почти всяка година. В отговор НАТО провежда ученията си на северната руска граница.
През 2020 г. Владимир Путин подписа национална стратегия за Арктика до 2035 г., припомня вестникът. В нея се предполага, че в зоната на шелфа, за които претендира Русия съдържа само нефт и газ за около 30 млрд. долара. "Мнозина казват, че Арктическият регион може да добави 20 процента към руския БВП", цитира Deutschlandfunk думите на Майкъл Пол, експерт от Берлинския фонд за наука и политика.
Във фокуса на руските интереси в Арктика е и Северният морски път: глобалното затопляне го прави все по-малко покрит с ледове, отбелязва вестникът. Ако в даден момент той напълно престане да замръзва, това ще намали транспортните пътища от Азия до Европа с почти една трета.
Както отбелязва Deutschlandfunk, при Доналд Тръмп Съединените щати не бяха много активни в региона, но новата администрация на Джо Байдън иска да си възвърне влиянието в региона. Намек за това е разполагането на американски бомбардировачи B-1 в Норвегия. Тези събития се посрещат с облекчение в столиците на скандинавските страни, като се разчита на евентуалната защита от САЩ и НАТО.
Превод: ЕС
