За европейските актьори, музиканти и танцьори летните месеци обикновено са доста натоварени, защото кръстосват континента от фестивал на фестивал. Не и тази година обаче, пише в свой анализ онлайн изданието Politico.
Въпреки че европейските икономики бавно се връщат към нормалния си живот, забраните за масови събирания с цел ограничаване на коронавирусните инфекции означават, че големите събития са отменени. Отворени са само по-малките театри и концертни зали за малка публика. Затова и мнозина предупреждават за фалити, ако бъдат принудени да продължат да работят с намален капацитет, за да спазват правилата за социално дистанциране.
Гладни за забавления и човешки контакт, мнозина се надяваха културната индустрия да се възстанови бързо веднага щом условията позволят. Но, както повечето други сектори, европейските артисти и културни институции са изправени пред месеци на несигурност.
"Чувам от компании, които обикновено правят 80 процента от приходите си от турнета - често повечето от тях са между май и август, че се борят за оцеляване“, казва Стефан Сегрето-Агилар, който ръководи Circostrada, европейска мрежа за цирк и изпълнители на улично изкуство.
Акробатите, които обикновено тренират като елитни спортисти, от месеци нямат достъп до репетиционните си пространства, което затруднява стартирането на изпълнения в кратки срокове, дори ако сега бъдат разрешени. А нарастващият страх от потенциална втора и трета вълна от инфекции прави почти невъзможно да се планира, казва Сегрето-Агилар.
"Вече наблюдаваме възстановяване на блокировките в някои части на Европа, а събитията, които бяха обявени, пак няма да се проведат, например в Каталуния“, допълва той.
Повечето европейски правителства обявиха конкретни мерки за подпомагане на националните си културни индустрии по време на кризата, вариращи от скромни безвъзмездни средства и заеми до схеми за милиарди евро в случаите на Германия, Франция и Обединеното кралство.
Оцеляването на културната индустрия изглежда е по-голям приоритет в някои страни от други. Френският президент Еманюел Макрон произнесе страстна реч, в която обеща голямо облекчение на изкуствата през май, включително план за масово въвеждане на нови художествени произведения от държавата. Същия месец германското правителство обяви, че е отделило 1 милиард евро за изкуствата, заедно със значително финансиране на регионално ниво.
На други места обаче картината изглежда по-лоша. Много от хората на изкуството работят на свободна практика и не отговарят на критериите за подпомагане и облекчения.
Германия „може и иска да си го позволи“
В някои страни културният сектор е по-добре подготвен да преодолее тази криза поради десетилетия на големи държавни инвестиции и по-добра социална защита на изпълнителите. Германия например е инвестирала дългосрочно в културата, защото "това е страна, която може и иска да си го позволи", каза Катарина Шмит, режисьор и драматург, базирана в Германия и Чехия.
Въпреки че бъдещето е несигурно, дългата традиция на публичните субсидии облекчава ситуацията в двете страни заради загубените приходи от билети.
Шмит дава пример с Берлинската филхармония, която е продала билети на средна цена от 48,90 евро през 2014 г. За всеки от тези посетители концертната зала е получила допълнителни 66,90 евро публично финансиране.
Различна е картината във Великобритания, където културните институции традиционно се радват на малка държавна подкрепа и в голяма степен разчитат на собствените си продажби на билети. Докато този бизнес модел означава, че изкуствата обикновено допринасят за здравословни суми в държавните каси, британските театри предупреждават за наближаваща катастрофа, защото не получават никаква подкрепа. Представленията в Лондон са отменени до 2021 г.
Правителството на Великобритания най-накрая обяви пакет за спасяване на сектора на изкуствата в размер на 1,57 милиарда британски лири в началото на юли под натиск на кампания на знаменитости. Към този момент обаче някои театри вече е бяха обявили масови съкращения или постоянно затваряне.
Междувременно в Унгария дясното правителство предложи спешна схема за подкрепа на културните индустрии, която прерасна бързо в национална програма. На драматурзи и композитори бяха предложени скромни безвъзмездни средства за писане на нови композиции, но с условие - да бъдат тематизирани около стогодишнината на Трианонския договор, събитие, което отдавна е част от националистическия риторичен арсенал на Виктор Орбан.
„От съдържателна гледна точка това си е чиста пропаганда“, коментира каза Фани Нанай, организатор на фестивала в Будапеща. "Това наистина беше скандал“, допълва тя.
Netflix влиза
Печеленето като артист или изпълнител беше несигурно преди пандемията. От 2 милиона европейци, които работят като художници и писатели, около половината са самостоятелно заети и повечето разчитат на краткосрочни договори и еднократни концерти.
Все пак някои са по-добре защитени от други. Във Франция изпълнителите и театралните техници се възползват от социалноосигурителен статус, предназначен да предложи степен на защита от несигурността на работата. По време на пандемията на тези 130 000 души им е разрешено да получат повече. Регистрираните "артисти-автори" - създатели на литературни, драматични, музикални, хореографски или художествени произведения, също са получили някои данъчни облекчения.
Във всички отрасли самостоятелно заетите лица са по-сериозно засегнати от кризата. Германската схема за подкрепа на хората на изкуството на свободна практика получи широка оценка за бързината и простотата – Шмит казва, че 5000 евро са пристигнали в банковата и сметка само няколко дни след като е поискала спешна помощ. Фрилансърите в в Унгария и Испания получават малко помощ, с изключение на освобождаването им от плащане на обичайните им данъци.
"Не получихме голяма подкрепа, особено като се има предвид, че загубихме толкова много работни места“, коментира Игор Бакович, италиански хореограф, живеещ в Испания. Той казва, че е получил около 400 евро.
Междувременно много италиански културни дейци на свободна практика трябваше да чакат седмици, за да получат еднократни седмични плащания в размер на 600 евро. Самонаетите британци в културния сектор казаха през март, че ще чакат около два месеца за финансова подкрепа.
Множество британски културни работници все още не отговарят на условията за финансова помощ по новата правителствена схема и много работници в театъра понастоящем кандидатстват за спешни субсидии от фонд, създаден от режисьора на „Джеймс Бонд“ Сам Мендес с помощта на 500 000 британски лири от дарение от Netflix.
Фондът е една от неправителствените организации, които се появиха, за да помогнат там, където правителствата се забавиха или не пожелаха да помогнат. Въпросът сега е дали парите могат да стигнат навреме до малки театрални и художествени групи, за да не бъдат пречупени. До финансиране от съвети и фондации за изкуства често може да се добереш само след сложна процедура по кандидатстване.
В Париж кметът Ан Идалго обеща да поеме финансов контрол на културните институции на ръба на фалита. Някои обаче така и не оцеляха да видят дали ек си изпълни обещанието. По същия начин малките, но исторически места в Лондон може просто да приключат. Някои малки клубове бяха принудени буквално да просят пари от публиката си, за да могат да си плащат наема, докато отворят.
ЕС на помощ
Като се има предвид неотложността на ситуацията, културната агенция на ЕС Creative Europe ускори изпълнението на програмата за безвъзмездна помощ в размер на 48,5 милиона евро, която изпълнява през 2020 г.
Преди срещата на върха за следващия дългосрочен бюджет и фонд за възстановяване културната индустрия настоя за удвояване на финансирането на Creative Europe. Програмата се превръща във все по-важен участник във финансирането на изкуствата от създаването си през 2014 г., особено за трансгранични проекти, тъй като националните бюджети са изчерпани.
Редица високопоставени европейски артисти призоваха съвместно ЕС да бъде смел и да инвестира в културата и изкуствата.
Засега на масата са 1,64 милиарда евро за Creative Europe като част от бюджетната сделка, постигната на срещата на върха. Това е леко увеличение спрямо предложеното от Европейската комисия през май, но далеч от нуждите на културните индустрии.
Критиците могат да твърдят, че културата е лукс във времена като тези, но въпреки това гражданите на ЕС явно я ценят. Строгата карантина хората прекараха в гледане на телевизионни и онлайн предавания, коментира Тере Бадия, генерален секретар на „Култура на Европа“.
„Културата е основна част от европейския проект“, казва Бадия. „Това не е просто нещо, което ни свързва. Опитайте се да си представите държава без никаква култура - какво би останало от нея?“, допълва той.
