Първият ден след победното представяне на Александър Лукашенко в беларуските „избори“ разсея някои митове и потвърди ред дългосрочни прогнози, включително на журналисти от РОСБАЛТ.

Първо, САЩ не „дадоха рамо“ на Александър Григориевич въпреки всичкото му показно антимосковско фрондьорство преди вота, включително демонстративното задържане на 33-мата „вагнеровци“. Арестът им внуши мисълта, че е сменен векторът в развитието на Беларус – войниците на късмета явно бяха заловени по сигнал от западните спецслужби.

Най-вероятно от американските – чрез украинските. Автор на операцията надали е била Службата за сигурност на Украйна, доказала неведнъж своята безпомощност във вътрешните работи на страната, да не говорим за голямата игра на международната арена. Но и беларуският КГБ едва ли би дръзнал сам-самин да поведе тъй опасна игра с „големия си брат“.

Версията за намеса на Запада се потвърждава от срещата на Лукашенко с новия посланик на САЩ в Беларус, за когото „Телеграм“ канали предупредиха половин година преди идването му в страната, че е протеже на американските „ястреби“ и деен противник на днешния режим в Русия.

„Бащицата“ обаче май е решил в последния момент да не залага само на една фигура, може би след „помирителното“ телефонно обаждане на Путин миналия петък. И в крайна сметка държавният секретар Майк Помпейо нарече несправедливи изборите в Беларус. Съответно Щатите не ги признават, значи „американският“ сценарий за беларуските избори е бил или ситуативен, или отвличащ маньовър.

Второ, независимо от предизборното „помирително обаждане“ на Путин до Лукашенко и поздравленията му след вота по случай победата Кремъл няма да преглътне самостоятелната игра на беларуския лидер, особено когато той открито тролва руската власт.

Москва явно е уморена от твърде независимия Бащица, но не е успяла ловко да го събори от трона. Това впрочем издава нивото на компетентност на руските тайни служби, също като „делото Скрипал“, опита за държавен преврат в Черна гора и други скорошни прецеденти. Навярно дори за късмет, а не за жалост, инак с толкова вещи тайни служби би се наложило гражданите на Русия да почиват само в Крим и Сочи, а те не са разтегателни я.

Руската държава все още има голям интерес да се отърве от „колхозника“, както личи от позицията на продържавните медии по повод сегашните безредици в Беларус. Журналисти от държавни агенции изчезват безследно в Минск, а шефката на телевизия Ар Ти – рупора на държавната пропаганда, Маргарита Симонян публично се солидаризира с ръководството на идеологически противник като сайта „Медуза“ и настоява беларуските силови структури да пуснат всички задържани руски журналисти.

Ясно е, че без позволение отгоре тя – всъщност високопоставен държавен служител на Русия, изобщо не би „изнагляла“ дотам. А и това, че Путин поздрави Лукашенко чак след техния „китайски другар“, показва, че „прави мило лице при лоша игра“, та да не му отпусне юздите съвсем, защото иначе някой ден ще трябва да използва армията, което е съвсем зле в контекста на световната икономическа криза.

Малко преди вота впрочем РОСБАЛТ предположи, че „беларуският Пиночет“ няма да бъде свален толкова лесно и Кремъл ще се наложи да води дълга игра. Включително за тази цел бяха готвени законите, дали възможност да се улесни получаването на руско гражданство от беларуси.

Любопитно е, че в беларуските избори се срещнаха интересите на путинска Русия и на Запада. Москва няма нужда от Бащицата, защото й пречи да „интегрира“ Беларус в състава на нова имперска Русия. Западът – защото Лукашенко не иска да се интегрира в европейските структури за сигурност и изобщо си е токсична личност.

Самият Лукашенко пък изглежда е много умел актьор и знае как да балансира на ръба между интересите на геополитическите играчи от тежката категория. Не може обаче дълго да остане разкрачен – показва го примерът на Югославия и на Украйна от времето на Янукович. Геополитиката стъпва тежко и стъпалото на историята вече е надвиснало над Беларус. Дали ще бъде стъпкана малката, случайно появила се монославянска държава? Ще научим съвсем скоро.

Николай Улянов , гл. ред. , РОСБАЛТ