За съюзниците от НАТО, които действат в Средиземноморието, времената са интересни. След изумителен ден в морето, завършил със спешна среща, Франция прекрати ролята си в мисия на НАТО в Средиземноморието, което внесе допълнително напрежение в и без това изострените отношения на членките в съюза, пише онлайн изданието Politico.

Сутринта на 10 юни, югозападно от остров Крит, фрегата на гръцкия флот патрулира като част от операцията на ЕС IRINI – опит на ООН да наложи ембарго на оръжията в Либия, като Брюксел подчертава, че операцията е „неутрална“ и не е насочена срещу конкретна държава. Гръцкият кораб забелязва  товарен кораб с флаг на Танзания, за който се подозира, че се използва от Турция - съюзник в НАТО и все още официално кандидат за членство в ЕС, за превоз на оръжия до Либия. Гръцката фрегата изпраща свой хеликоптер, за да огледа отблизо. Хеликоптерът и екипите обаче получават предупреждения от три турски военноморски кораба, които казват, че плавателният съд превозва медицински материали и е под тяхна закрила.

По заповед на италианския командир на фрегатата силите на ЕС отстъпват и съобщават за инцидента на ЕС и САЩ.

Ситуацията ескалира преди дни в близост до либийския бряг, където същата малка турска флотилия се натъква на френска фрегата, която е част от операцията на НАТО „Морски пазител“. В този момент, според французите, системата за автоматична идентификация на кораба под танзанийски флаг е изключена.

Следва  ожесточен спор, който е класифициран и с подробностите са наясно на най-високите нива на НАТО. Според френското министерство на отбраната, което е подало официална жалба, турските кораби са станали враждебни, когато френската фрегата, действайки по нареждане на Съюзното морско командване на НАТО със седалище в САЩ, се опитва да разпита за местоназначението и товара.

Турция твърди, че взаимодействието е било дружелюбно и че една от лодките дори е презаредила френската фрегата.

Ясното е, че двата инцидента осветляват смущаващата борба  между съюзници от Алианса, което подтиква френския президент Еманюел Макрон да потвърди, че съюзът е в „мозъчна смърт“. След инцидента Франция изпрати писмо до НАТО, с което обяви временното оттегляне от мисията „Морски пазител“, като посочва, че няма достатъчно подкрепа от съюза. Инцидентите подчертават и неуспеха на НАТО и ЕС да приложат подкрепено от САЩ ембарго за оръжие, предназначено да ограничи боевете в Либия.

Двата военноморски инцидента също засилват опасенията на ЕС от турската увереност в Източното Средиземноморие, където напрежението и без това се повиши, след като Анкара разшири своите дейности по проучване на нефт и газ в райони, които Кипър и Гърция считат за свои териториални води. ЕС осъди сондажните дейности, определи ги като незаконни и и наложи санкции на двама служители на турската петролна компания.

Гърция отиде още по-далеч, като отправи груби заплахи за потенциално военно отмъщение.

Външният министър на ЕС Жозеп Борел посети гръцко-турската граница заедно с гръцкия министър на външните работи Никос Дендиас. Дендиас коментира в Еврос, че  Турция "почти ежедневно нарушава националното въздушно пространство и териториалните води на Гърция“. Попитан за възможността за инцидент в отговор на дейностите на Турция, ръководителят на гръцките въоръжени сили Константинос Флорос каза: „Военният отговор е възможност. Никой не може да го изключи“. Той допълни, че всеки, стъпил на гръцка територия, първо ще „изгори“, а после ще го питат кой е и какво прави там.

Междувременно се задълбочава разривът заради Либия, където Турция се намеси, за да наклони гражданската война в полза на признатото от ООН правителство при Файез ал-Сарадж и срещу неговия противник фелдмаршал Халифа Хафтар, чиито милиции са подкрепени от Египет, ОАЕ и Русия. Египетският президент Абдел Фатах ел-Сиси предупреди, че ако подкрепяните от Турция сили завземат стратегическия град Сирт, те ще преминат през "червена линия" и ще предизвикат директна "намеса" от египетските военни.

Сблъсъкът между Турция и Франция е най-новият пример за хаоса сред страните в НАТО. Това ги кара да изглеждат по-малко като съюзници и повече като съперници, ако не даже и откровени врагове. В най-добрия случай съюзниците не успяват да общуват. В най-лошия случай те кръстосват шпаги и се присъединяват към противоположни лагери в активни военни конфликти. Именно това накара Макрон да обяви миналата есен, че НАТО е в мозъчна смърт.

Според французите фрегатата им е изпълнила заповедите на НАТО за проверка на подозрителния товарен кораб, но турските моряци са заели бойни позиции, а една от турските фрегати три пъти е светнала с радарните си светлини към френския кораб и е заплашила да стреля.

Френските чиновници са изпаднали в бяс. "Не можем да приемем, че съюзник се държи по този начин, не можем да приемем, че съюзник прави това срещу кораб на НАТО, под командването на НАТО, изпълнявайки мисия на НАТО", заяви служител на френското министерство на отбраната във връзка със случая. На среща на НАТО министърът на френските въоръжени сили Флоранс Парли поиска разследване. Междувременно турският министър на отбраната отхвърли френските претенции като "напълно нереалистични".

Това, което изглежда ясно, е, че Турция не иска собствените и съюзници да виждат какво се доставя в Либия. Товарът на танзанийския кораб е доставен без проверка, въпреки заповедите на командирите, ръководещи различните морски мисии на ЕС и НАТО. Дори генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който обикновено намира начин да обясни всякакви различия между 30-те членки на Алианса, не успява да  оспори сериозното разделение в светлината на тези събития.

Факт е, че са замесени двама съюзници в НАТО и тези двама съюзници в НАТО имат напълно различни възгледи за това, което всъщност се е случило. Ето защо военните власти на НАТО сега разследват този случай, за да се опитат да установят фактите", коментира  Столтенберг в публично интервю.

Съюзниците в НАТО единодушно отрекоха забележката на Макрон за „мозъчната смърт“, но след неотдавнашното военно напрежение френският лидер напомни за нея. „Връщам ви към моите коментари в края на миналата година за мозъчната смърт на НАТО", каза той пред репортери миналата седмица. „Това беше една от най-красноречивите възможни демонстрации“, посочи той.

Макрон обвини Турция в нарушаване на международно споразумение, постигнато на мирна конференция в Берлин през януари, за прекратяване на външната намеса в либийския конфликт. Той предупреждава, че северноафриканската нация може да се окаже в катастрофална ситуация като Сирия, където Турция също играе една от главните роли.

Коментарите на Макрон излагат Франция на риск от обвинения в лицемерие и двояко говорене, защото той не коментира ролята на Русия, която защитава силите на Хафтар. Париж освен това си сътрудничи с Хафтар в борбата срещу силите на „Ислямска държава“ в пристанищния град Дерна и му оказа политическа подкрепа. През юни 2019 г. бяха открити и четири френски ракети Javelin, оставени в база, държана от силите на Хафтар южно от Триполи. По това време френското министерство на отбраната заяви, че джавелините са били разположени, за да защитят френски отряд, който разузнава във връзка с борбата с тероризма.

Турски служители обвиняват Макрон, че развява мръсното бельо на НАТО. "По принцип не смятаме за подходящо темите с чувствителен и поверителен характер за Алианса да бъдат обект на коментари в медиите", коментира служител, пожелал анонимност. "За съжаление, засилва се тенденцията от страна на някои съюзници да публикуват подобни въпроси чрез целенасочени течове, анонимни коментари или изявления на високо ниво", допълва той.

Макрон не е единственият лидер на голяма сила от НАТО, който влиза в конфликт с Анкара. Президентът на САЩ Доналд Тръмп подхранва собствените си спорове с Турция. През октомври Тръмп обяви внезапно изтегляне на американските сили от Североизточна Сирия, като на практика даде на Турция зелена светлина за военна офанзива срещу кюрдските сили. Тогава Тръмп заплаши, че "ще опустоши Турция икономически, ако ударят кюрдите".

Тръмп също изпрати заплашително писмо до президента Реджеп Тайип Ердоган, който направи посещение в Белия дом през ноември.

Действията на Тръмп, както и неуспехът на САЩ - най-мощният член на НАТО, да сложи край на конфликтите, предполагат, че ще има сериозни вътрешни щети.

Ердоган сам си причини някои сериозни щети. През 2016 г. той отстрани много от елитните офицери от НАТО в Турция, след като ги обвини в подкрепа на неуспешен опит за преврат срещу него. Някои от тези служители поискаха убежище в страни от ЕС. Други попаднаха в затвора. Ердоган също разгневи НАТО, като закупи руската система  S-400, която е несъвместима с оръжейните системи на НАТО.

Разследването на НАТО за френско-турското противодействие може в крайна сметка да се окаже по-маловажно от това как се развиват събитията в Средиземноморието и особено в Либия. Ердоган не направи много, за да замаскира ролята си, но и Тръмп игра двусмислено в Либия, като на пръв поглед даде зелена светлина на силите на Хафтар в навечерието на злощастната офанзива срещу Триполи през април 2019 г., а наскоро сигнализира подкрепа  за военните операции на Турция в Либия.

В същото време напрежението между Турция и ЕС рязко се повиши от момента на бежанската криза и сключването на споразумение за недопускане на бежанци на територията на блока. Съгласно този пакт Анкара се съгласи да помогне за контролирането на потока на мигранти, а ЕС се съгласи да плати 6 млрд. евро на неправителствени и международни организации за подпомагане на бежанците в Турция. В края на февруари Ердоган заплаши, че ще се откаже от сделката и ще "отвори портите". Той позволи на хиляди лица, търсещи убежище, да се съберат на границата с Гърция - ход, който паникьоса лидерите на ЕС и отвлече вниманието от първоначалните им усилия да реагират на епидемията от коронавирус.

ЕС също изразява гнева си заради неразрешено проучване на нефт и газ в Средиземноморието. Кипърският президент Никос Анастасиадис коментира пред изданието, че Турция трябва да загуби статута си като кандидат за членство в ЕС.

И все пак други държави от ЕС и НАТО, дори когато са политически близки до Франция, не са склонни да признаят такова голямо разделение, предвид военното значение на Турция като един от най-големите и най-добре въоръжени членове на Алианса  и политическите рискове от отчуждаването на Анкара, което може да я тласне към Москва. Това нежелание бе ясно показано, когато само осем от 30 държави от НАТО бяха готови публично да подкрепят Франция в жалбата и заради инцидента край либийския бряг. Най-забележителната беше липсата на подкрепа от Вашингтон и Лондон, където Борис Джонсън даде да се разбере, че не вярва особено на мнението на Париж.

Великобритания вижда Турция като съществена част от глобалната си стратегия след напускането на ЕС. САЩ пък разглеждат участието на Турция в Либия като начин за ограничаване на руската намеса.

 Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова