Мисля си колко са изтрещели европейците /с изключение на българите, които въпреки мнението на евроатлантиците, сме едни от най-старите европейци/. Вчера се вея аз по задачки, нахъсана от петъка, Деня на победата и слънчицето.

На ревера — значка с руското знаме и Георгиевска лента. Влизам на едно място и там във фоайето един такъв бялорозовичък европеец, с почти бели мигли, вежди и коса, около 30-годишен. Както се оглеждаше господарски при влизането ми, съзерца говедото ревера ми и изведнъж се спихна като колорадски бръмбар, полят с белина. Прежълтя, пребеля и се опита почти успешно да се слее с ъгъла.

Прибра си пергелите под себе си и започна ситно-ситно да мига, гледайки ме с див ужас, явно твърдо убеден, че ще извадя тъпо джобно ножче и ще започна да го дера жив. А-ха да се изгавря с него и да му кажа «Слава на Русия» и се присетих, че ако вземе да се капичне, ще ме е гнус да му окажа първа помощ, пък и все пак гостоприемство, нЕма си трепАме гостите, я.

Затова сияйно му се усмихнах и му казах «Честит Ден на Победата!».

Резултатът беше и посиняване. Стана много красиво — беше в цветовете на руското знаме — пребледняло лице, посинели ръце и червени уши.

Та се замислих колко е крехка психиката на европееца /по принцип, а и в частност за тоя/ — един русофил и вече са се притеснили, изпоприпадали, избеснели, с пяна на уста или в див ужас. Докато българите — патриоти и русофили, сме корави — ако някой евроатлантик ни пожелае «Честит Ден на Европа!» и ни каже «Слава на ЕС!», никакво пребледняване и уплах няма да има, свежо ще пожелаем родата му, като започнем от майка му, стринка му и котката му лелина, след което ще му обясним къде точно да си навре ЕС /за мръсниците — мислех си за джоба, а вие за какво си мислите, не отговарям!!!/.

Та такива ми ти европейски работи…..

Елена Гунчева-Гривова