Последните дни преминаха в сериозно напрежение: мнозина чакаха да започне войната. И тя започна: на 7 януари Иран започна ракетна атака по американски бази. Днес САЩ се надпреварват да се преструват, че «това беше просто демонстрация, помагаща на Иран да спаси лицето си».

Всичко би било наред, ако не беше «лицето» на САЩ, което ту се криви от необходимостта да избяга, ту се подува от ярост от пуска на «Турски поток». А се оказа, че Русия е нанесла и…трети удар.

Но да започнем с първия.

И така, иранските военни изстреляха 15 ракети по три американски бази. 11 от тях удариха в целта и накараха американците сериозно да се натъжат. Вероятно днес военните и дипломатите поне на десетина държави по света си задават въпроса: «Но как стана това, къде беше американското ПВО?»:  питат в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия…

Всъщност действията на Ислямска република Иран бяха следното: неядрена държава нанесе удари върху ядрени съоръжения, след което ядрената суперсила със зъби и нокти се опитва да каже, че „всичко е наред, това беше„ договорен мач“, ние просто им дадохме възможност си спасят лицето».

Няколко повредени хангара, унищожаването на американски самолети, от 22 до 88 души убити и ранени … Американците отричат всичко, но когато «Вашингтон пост» опроверга новината за смъртта на американския генерал Стивън Таунсенд, те признаха: сред американците има убити и поне шест самолета са вече под формата на скрап. Както се казва, привет на американската система за противоракетна отбрана, предназначена да защити европейските държави от ирански (?) и руски (???) ракети. Блажени са вярващите, както се казва…

Американската дипломация, вярна на неизменния си принцип „ако си победен, отричай всичко!“, всъщност започна да го прави. Отричаше по всякакъв начин. Но това не сработи: не можеш да скриеш кръпката на коляното на панталона, интернет се препъли със снимки, а поведението на американските военни някак не приличаше на «All right».

Ето какво се видя: американските военни набързо напуснаха военната база «Балад» в Ирак. Също така — американските дипломати бяха евакуирани с хеликоптер от посолството в Багдад, без да се надяват на екстериториалния му статус. Бягството продължава…

Вероятно, без да са наясно, че „на Иран трябва да му се съхрани лицето“, американските войски и съюзници започнаха да се изтеглят от Ирак. Финландските «миротворци» веднага се замислиха за евакуацията, а много по-бързо мислещата Германия — веднага намали контингента си в Ирак с една четвърт. Немците щяха да изведат повече хора, но някой трябваше да поддържа останалото оборудване и … да го вземе, ако стане «горещо». Изтеглянето на войските беше решено от Канада, Хърватия, Словения …

Като се има предвид, че Съединените щати имаха сериозни проблеми със своите съюзници дипломатически, легендата за „запазването на лицето на Иран” изглеждаше напълно… неубедителна. Генералният секретар на НАТО Йенс Солтенберг категорично заяви: нямаме нищо общо с това, това са дела на САЩ. Основният съюзник на Израел в Близкия изток също промълви: „това са американски дела“, заяви Бенджамин Нетаняху.

Реакцията на Израел обаче е разбираема: щом като малко замирише на бензин САЩ ще духнат от Близкия изток със същата скорост, както духнаха от Виетнам и Корея. Но евреите няма къде да бягат. Те имат едни мюсюлмански съседи, които Израел измъчи до смърт с нацистките си политики, има и едни палестинци, които във всяко семейство имат убити от израелските войници.

И точно тук се появи Реджеп Ердоган, който недвусмислено заяви: «няма атаки срещу Иран от базата Инджерлик. Турция няма какво да получи от война с Иран…»

Американците нямаха време да се отърсят от нокдауна, който военните на Иран, НАТО и отделно на Израел и Турция нанесоха върху лицето на Щатите, когато „хегемонът“ получи нов удар по носа си.

Петя Паликрушева