Новото десетилетие за Европейския съюз започва със серия предизвикателства. Без съмнение едно от тях е предстоящото излизане на Великобритания от Европейския съюз.

Разбира се, на евролидерите ще им се наложи да се обединят усилия и по редица важни въпроси сред които борбата с климатичните промени, с растящия евроскептицизъм, отношенията със САЩ, Русия и Китай.

Не бива да пропускаме и желанията за реформи на съюза, изразявани от президента на Франция — Еманюел Макрон и вътрешните противоборства с Полша и Унгария — страни, които смятат, че принципите върху които е изграден ЕС се пренебрегват.

С всичко това, а и с други проблеми ще трябва да се справя новата Европейска комисия, начело с Урсула фон дер Лайен.

Но дали тази борба ще е успешна?

Пред БНР дипломатът и експерт по международни отношения — проф. Здравко Попов — президент на Института за публична политика, заяви, че е трудно да се прогнозира как Брекзит ще промени ЕС.

„Със сигурност Евросъюзът ще се промени – Англия е един от стожерите на ЕС и на европейската цивилизация. Франция, Германия, Великобритания олицетворяват европейския Запад и в този смисъл излизането на Великобритания безспорно няма как да не създаде определен тип криза. Това е своеобразно разстройство в конструкцията на проекта, макар че Англия не е сред учредителите на ЕС“, подчерта проф. Попов и допълни, че европейският проект се нуждае от радикални реформи.

Според него при всички случаи новата Европейска комисия ще направи всичко възможно да смекчи силовите полета на конфронтации и разминавания във вижданията за бъдещето на Европа.

„Но от друга страна не съм сигурен, че без някакви съществени и по-радикални реформи може да бъде удържано това състояние на ЕС във вида, който ние в момента наблюдаваме. Полша например – там има ясен симптом за това, че Полша и през нея и духът на новите източноевропейски демокрации – част от европейския проект, търсят по някакъв начин една собствена идентичност, различна обаче от начина, по който се развива западната част на ЕС“, коментира проф. Здравко Попов.

„Ако е очевидно, че всички споделят общите ценности, това не е точно така по отношение на споделени интереси. Интересите все още се базират на териториална идентичност, на национален суверенитет и на национална самостоятелност“, отбеляза експертът.

Може ли ЕС да запази своята роля като глобален актьор?

Той първо трябва да я изработи, защото в момента не я притежава – участва в глобални разговори, но не като ЕС, а чрез Франция, Германия, Великобритания, Италия.