След като спонсорираха „хуманитарната" промяна на режима през 2011 г. в Либия и вкараха северноафриканската държава в хаос и гражданска война, сега САЩ протестират срещу предполагаемото присъствие на руски войски там, оценявайки го като „невероятно дестабилизиращо".
Това бе твърдението на Дейвид Шенкер, помощник секретар по близкоизточните въпроси в Държавния департамент. Той заяви пред репортери, че „руските военни са изпращани в Либия в значителен брой за да подкрепят Либийската национална армия (LNA), и това повишава големите жертви сред цивилното население".
Загрижеността на Шенкер за живота и благополучието на либийските цивилни е особено трогателна, като се има предвид, че САЩ бяха една от движещите сили зад операцията за смяна на режима през 2011 г., насочена към правителството на полковник Моамар Кадафи. Малцина могат да забравят как тогавашната държавна секретарка Хилъри Клинтън извика злобно, когато беше информирана за бруталното убийство на Кадафи от ръцете на подкрепяните от САЩ „умерени" бунтовници.
Изчислено е, че около 25 000 либийци са били убити точно между март и октомври 2011 г. и кой знае колко повече оттогава, докато страната премина от една от най-проспериращите в Африка до хаотична пустош, доминирана от военачалници. Ислямска държава беше привлечена от хаоса и дори в един момент откриха действащи пазари на роби.
Но когато генерал Халифа Хафтар (който е живял в САЩ 20 и повече години) и неговата LNA изглежда са готови да обединят страната и да отстранят подкрепеното от САЩ „правителство за национално единство", което държи само столицата и не много повече, Вашингтон изведнъж става загрижен за либийския живот? Много моля!
Манията на САЩ да обвиняват Русия за абсолютно всичко - от президентските избори през 2016 г. до Либия сега - би била смешна, ако не беше толкова разрушителна. Си Ен Ен дори съобщи, че "руските наемници, подкрепящи Хафтар може би са свалили американски дрон над Триполи миналата седмица" позовавайки се, разбира се, на анонимни източници от Пентагона. Мрежата не оттегли лъжата, дори след като LNA сама пое отговорност и дори предложи да координира своите операции със САЩ занапред - едва ли начин на действие на „руснаците".
Всичко това прави възраженията на Вашингтон срещу предполагаемото присъствие на Русия по хуманитарни причини твърде цинично, за му да се вярва. Страхуват се всъщност, че Русия може да създаде база на южния фланг на НАТО или по някакъв начин да разчисти безпорядъка Мейд ин Америка, но разбира се, Държавният департамент не може да каже нищо от това на глас.
Загрижеността на Шенкер силно наподобява американския медиен разказ за Сирия, където руската намеса (по покана от Дамаск) е осъждана ежедневно като бомбардиране само на болници, училища и цивилни - и изобщо без да се споменават терористите от ИД.
В действителност, дори когато САЩ и нейната "коалиция" бомбардираха в Сирия, ИД напредваше по всички фронтове, преди да пристигнат руските експедиционни сили. Само за няколко месеца терористите бяха в пълно отстъпление, което ще завърши с окончателното им поражение. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обича да си приписва заслугите за това, но сирийците знаят кой има лъвския дял в битките.
Ако руските войски наистина са пристигнали в Либия, за което Шенкер не е представил никакви доказателства - тогава сирийският опит предполага, че бедната страна може най-накрая да види мир в обозримо бъдеще, след години на „свобода, донесена от бомбите на НАТО и местни джихадисти."
