Смърт на фашизма! Свобода на народа!

Честит празник, другари! 
Вечна слава на загиналите в борба срещу фашизма, за свободата на трудовия народ! Поклон до земята на всички, които с труда си изградиха великата ни СОЦИАЛИСТИЧЕСКА Родина! Адска вендета ще постигне всички, които разграбиха чудото, наречено социалистическа България! Капиталистически демагози нямат място в редиците на левите! Изчистете редиците – диаманти не могат да съжителстват с жабуняк! За силно, единно и истинско ляво! За край на капитализма, за нов социализъм! Победата ще бъде наша! Венсеремос!

Движение “Че Гевара”

До всички български антифашисти, социалисти, комунисти и патриоти

УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,
По случай 73 годишнината от 9 септември 1944, деня на свободата и победата в антифашистката борба, поздравяваме всички ляво мислещи хора в Република България.
Тази победа над фашизма у нас е извоювана в жестоката борба в периода от 1923-1944 г. от над 100 хиляди български патриоти- комунисти, земеделци, ремсисти, безпартийни, отдали живота си за свободата, правдата и справедливостта.
Нюрнбергският трибунал от 1945 г. осъди фашистката идеология и фашизма за огромните жертви и разрушения през втората световна война. Войната включи в орбитата си 61 държави с население около 2 милиарда, а жертвите достигнаха около 60 милиона.
По общото решение на великите сили – Съветския съюз, САЩ и Англия, съгласно споразумението във всички страни участващи във втората световна война за всички фашистки престъпници се образуват народни съдилища.
С Указ № 22 – в името на негово величество царя ние, регентите на България по доклад на министър- председателя от 3.10.1944 г. под № 325. Постановихме и постановяваме… да се одобри Наредба-Закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.
Подписан от министър- председателя Кимон Георгиев. Народният съд в България бе изграден на същите принципи както на Нюрнбергския и Токийския трибунали.
Народният съд е логичен резултат от задълженията, поети от България към великите сили. Същите задължения са изпълнени във Франция – където осъдените за фашистка дейност са 124751 души, от които на смърт осъдени 7037 души; Норвегия – осъдени 46000 души; Холандия – 45000 души; Белгия – 50000 души; Унгария – 26000 души; Дания – 15000 души и др.
В България са осъдени само 11122 души, от тях на смърт 2730 души, 1516 са оправдани, а останалите са осъдени на различни срокове затвор. Данните показват, че осъдените у нас са много по-малко от другите европейски страни. Народният съд работи под непосредственото наблюдение на съюзната Контролна комисия, която следеше в София и цялата страна дейността на Отечественофронтовското правителство.
Във всички страни, с изключение на България, са признати заслугите на участниците в антифашистката съпротива – партизани, политзатворници, концлагеристи, само в „демократична” България не са признати.
Заслугите на България в съпротивителната борба и участието във втората фаза на войната е призната от великите сили.
Правораздавателната дейност на Народният съд в България получи изричното потвърждение от споразумението на великите сили от 8 август 1945 г. в Лондон, а Съюзната контролна комисия в София следеше неговото създаване, организиране и правораздавателната му дейност.
Създаването на народния съд в България е потвърдено от Декларацията на Общото събрание на ООН от 11.12.1946 г. и Женевската конвенция от 1949 г. за защита на жертвите от Втората световна война.
Потомците на бившите фашисти, обявили се за „демократи”, от СДС приеха Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Обнародван в ДВ бр.37 от 5 май 2000 година, в който се казва: ”чл.1/1/БКП… идва на власт на 9.9.1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България…“
В отговор – тази чужда сила са великите сили победителки – Съветският съюз, САЩ и Англия.
Първо България обявява война на САЩ и Великобритания на 13.12.1941 г. Българските войски от 9.02.1944 г. преминават под командването на Хитлер и Вермахта разполага и командва на територията на България. България воюва на страната на фашистка Германия срещу Великобритания, САЩ и СССР.
На 5 септември 1944 година Съветското правителство обявява война на България. Разбира се, не на българския народ, а на монархо- фашисткото правителство. Съветските войни бяха посрещнати с хляб и сол, с цветя, с възторг и радост от пълното болшинство на населението. Те бяха посрещнати като освободители.
1947 година Съветската армия напусна територията на България.
В периода от 9.9.1944 г. до 10.11.1989 г. не е допусната четвъртата национална катастрофа за България.
На 11.01.1944 г. САЩ и Великобритания бомбардират София, 300000 души напускат столицата, над 2500 души са убити. Това е фашисткото правителство , което СДС и ГЕРБ защитават със закон, приет от НС.
След намесата на Сталин/ по молба на Г. Димитров/ бомбардировките спират през месец май. СССР запази границите на България непокътнати във времето от 9.9.1944 г. до 10.11.1989 г. довело до национална катастрофа. Чуждата сила са победителките – СССР, САЩ и Великобритания. Национална катастрофа не е имало. Нашите граници останаха непокътнати, а интересите на България защитени.
Съгласно закона чл. 1 – БКП идва на власт с помощта на чужда сила, на тази чужда сила са победителките – СССР, САЩ и Великобритания.
Днес в Германия фашистките прояви се преследват със закон. Паметниците на Съветската армия се пазят и поддържат в отлично състояние.
В САЩ фашистите рушат столетни паметници, в Испания, в неблагодарна Полша и фашистките наследници на Бандера в Украйна. Както е казано – „В коя страна фашистите на се диваци и варвари!“
Всичко прието за закон, който за позор е още в сила, е абсурден и престъпен , тъй като фалшифицира историческата истина.
НРБългария беше на 27 място по стандарта на жизнено равнище в света до 1999 г. Днес е на 58 място в света и на предпоследно място в ЕС.
Това са законите на дивия капитализъм. Той е човеконенавистен, ражда войни, икономически кризи, мизерия и глад. Това налага смяната на капиталистическата система със социалистическа.
В социалистическа България образованието и здравеопазването беше реално безплатно. Днес се нарушава Върховния закон – Конституцията, съгласно която чл. 52 днес няма безплатно образование и по чл.53 няма безплатно здравеопазване. Има го само написано в Конституцията. До 1989 година нямаше безработни и гладни . Днес всекидневно слушаме за убийства, наркомания, корупция и др.
България днес е колония, задния двор на Европейския съюз, движеща се на „две скорости“. Това принуди 2400000 българи да напуснат страната. Това е последствие на националното предателство на управляващите от 1989 година правителства и днешното правителство на ГЕРБ. Това е следствие на петата колона на националните предатели, платени от Отворено общество на Сорос, на САЩ, ЦРУ, НАТО и ЕС. НАТО днес остава единствения жандарм в целия свят.
Варшавският договор е разпуснат. НАТО остана като агресивен блок със стотици бази по света и с поглед в бъдещето, заемане на нови плацдарми и нови територии. Базите на САЩ в България са с ракети, насочени към Русия, а не срещу „ислямска държава”.
НАТО и САЩ нямат място в България и на балканите. Платените слуги, които изпълняват техните заповеди. Те изопачават историческата истина, лъжат и заблуждават младите поколения. Главната цел е да се изтрива от паметта на народа миналото, да се изопачи историческата истина.
Да се премахнат литературата, книгите ,издадени до 1989 г. от читалищата , да се унищожават паметниците на героите, борили се за свободата. Унищожени бяха: мавзолея на великия българин Георги Димитров, паметника на връх Бузлуджа, паметника 1300 години България. Унищожени са стотици паметници на участници в антифашистката борба от 1923-1944 година.
Обръщаме се към БАС, БСП, Комунистическите партии и всички леви партии и движения да започнат организирана борба срещу този вандализъм и фашистки издевателства и престъпления в България. За целта предлагаме:
1. В цялата страна да се създаде обществен патриотичен съюз от БАС, БСП, Комунистическите партии, БЗНС „Ал. Стамболийски“ и други леви партии за защита, опазване и поддържане на паметниците на народните патриоти – от освобождаването ни от турско робство, трите войни, антифашистката съпротива 1923-1944 г., и паметниците , посветени на руските войни и българските опълченци, на съветските войни освободители на България, Европа и целия свят от фашисткото робство.
2. За нарушенията, изопачаване на историческата истина от предишните правителства и приемане на Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, рушене на историческите паметници и др. да се сигнализира пред международната федерация на участниците в антифашистката съпротива – ФИР, ООН и други органи.
3. Предлагаме народните представители от „ БСП за България“ да внесат в НС съответстващите проектозакони за опазване на паметниците и за отмяна на закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен от 2000 г.
4. За предстоящите избори за Народно събрание е наложително да се обединят всички леви партии и ляво мислещи избиратели, истинските патриоти в един обединен Отечествен фронт, в една коалиция срещу националните предатели от правителството на ГЕРБ, за защита и запазване на българската нация ,на България.
Считаме, че всички загинали за свободата на България патриоти заслужават това уважение, признателност и благодарност.
Днешните и бъдещите поколения да пазят завета на великия Христо Ботев – и на всеки втори юни във вековете да звучи тържествено: ”Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”

Михаил Минчев, Пария на българските комунисти

9 септември — Денят най-свещен, най-огромен

Празник ли е девети септември. Този спор никога няма да намери своето разрешение…
Всичко е толкова субективно.
За едни девети септември е една трагична дата, защото от нея нататък са започнали репресии над техните семейства.
За други – тя е начало на нов живот.
Трети са напълно безразлични.
Не искам да натрапвам своето мнение на никого, но за мене девети септември е един ден, свързан с голям празник в нашето семейство – това е освобождението на моя баща, очакващ изпълнение на смъртната си присъда от фашистите.
В продължение на 43 дни всяка сутрин майка ми ме хващаше за ръка и ме водеше пред вратите на бургаския затвор с едно куфарче, в което беше костюмът на баща ми.
Сватбения, който щеше да стане погребален.
Помня много ясно небивалия ентусиазъм, обхванал бургаските граждани, когато беше разбита вратата на затвора.
И кой да подозира, че само две и половина години след това, спасеният от смъртта мой баща ще бъде убит от своите.
Но това вече не е девети септември.
Така че нека не бъркаме тази конкретна дата със следващите.
През 1969 година, уволнен от театъра, с три спрени пиеси, аз написах едно стихотворение, в което изразих своето отношение към девети септември, въпреки табуто над творчеството ми.
Защото за мене този ден стана символ на стремежа към свобода, ден на разбиването на затворите и рухването на железните врати на робството.
Това беше изразено съвсем ясно в последния куплет на стихотворението, който беше предмет на остри реакции.
Ето го:

ДЕН ПЪРВИ
Разбиват затвора!
Разбиват затвора!
И хукваме ние със другите хора:
аз – вече на пет – за баща зажаднял,
и баба,
и дядо – ни жив, ни умрял.
А мама
до болка ръката ми стиска,
но аз все се дърпам,
на мен ми се иска
да хукна напред към вратата желязна
и сам да строша таз ключалка омразна,
която отдавна си взел бях на мушка
и имах патрони, но нямах си пушка.
Разбиват вратата!
Напира тълпата
и бавно отслабва на мама ръката
и хуквам напред през гора от крака
и вдига ме нечия мъжка ръка
и виждам:
каскети, бомбета, калпаци,
и бели забрадки и черни мустаци
и после:
Вратата!
Вратата!
Вратата!
Вратата я няма!
Къде е вратата?
И ето ги – бледи, смутени и живи
излизат
и влизат в прегръдки щастливи.
И «Таткоо!»
крещя,
и море от ръце
ме носи натам като леко перце,
като корабче синьо към родния бряг,
към страшно бодливия татков мустак.
Ден първи!
Най-истински ден на земята.
За някого ти си празнична дата,
за друг си история,
за трети си спомен –
за мен си Денят най-свещен, най-огромен,
донесъл ми с толкова други неща
и най-невъзможното –
моят баща.
И още усещам във трудни минути
как тъпчат до мене крака необути
и как изумена ме носи тълпата
напред към вратата…
Вратата!
Вратата!

1969

Недялко Йорданов