Екип от изследователи, ръководен от Института Сангер в Кеймбридж (Обединеното кралство), е извършил генетичен анализ на останките на девет кръстоносци, убити в битки през тринадесети век, които са били погребани в Ливан. Проучването помогна да се разбере по-добре техния произход, както и генетичните отпечатъци, оставени от кръстоносците в местните популации, по време на християнските военни кампании в района между 11 и 13 век, съобщава порталът Phys.org.

"Ние знаем, че Рикардо Корасон де Леон е отишъл да се бие в кръстоносните походи, но не знаем много за обикновените войници, които са живели и умирали там, и тези стари образци ни дават представа за това," каза генетикът Крис Тайлър-Смит.

ДНК последователността на деветте кръстоносци, намерени в град Сидон, разкри, че трима са европейци, четирима са от Близкия Изток, а двама имат смесено генетично потекло. Това предполага, че войниците, участвали в кръстоносните походи, са били генетично разнообразни и смесени с местното население.

Според Марк Хабер, друг от авторите на изследването, откритието предлага "безпрецедентна визия за произхода на хората, които са воювали в армията на кръстоносците". "Ние виждаме това изключително генетично разнообразие в Близкия изток по време на средновековието, където европейци, хора от Близкия изток и смесени хора са се били в кръстоносните походи, живели и умирали рамо до рамо", добави той.

От друга страна, работата предполага, че наследството на кръстоносците не е имало траен ефект върху местното население, тъй като генетичните им следи са незначителни сред жителите на днешен Ливан. "Те положиха големи усилия да изгонят кръстоносците и успяха след няколко века", обясни Тайлър-Смит.

Пълното проучване е публикувано в "The American Journal of Human Genetics".