Първоначалното име на СМЕРШ било „Смернеш“ – „Смерть немецким шпионам“, но Сталин не харесал този вариант: „Нима другите разведки не работят срещу нас?“ – попитал върховният главнокомандващ. На 21 април 1943 г. бил утвърден окончателният вариант – СМЕРШ.

Реалната дейност на съветското военно контраразузнаване и досега остава тайна

Информацията за СМЕРШ най-често научаваме от филми и сериали, повечето от които не са изградени на реална основа, или от псевдоисторически работи, в които СМЕРШ е представен като наказателен орган, ликвидирал десетки хиляди невинни хора. Много малко се пише за истинската история на СМЕРШ. Контраразузнавачите не обичат гръмките речи и прожекторите, тяхната работа не предполага публичност.

В съветското време много блестящи операции на СМЕРШ в годините на войната са под грифа „Строго секретно“, а в постсъветското – започнаха да обвиняват контраразузнавачите във всичките смъртни грехове. На 19 април 1943 г. Народният комисариат по отбрана в Съветския съюз взема решението за създаването на Главното управление за контраразузнаване СМЕРШ. По това време вече е настъпил коренният прелом във войната. Германците са претърпели поражение край Сталинград.  Германците започват да наблягат на разузнавателно-диверсионната дейност в тила на съветските войски. С тази нова опасност предстои да се бори СМЕРШ.

Според решението на Държавния комитет по отбрана СМЕРШ се създава чрез реорганизиране на Управлението на специалните отдели в НКВД. За разлика от предишната структура, началникът на СМЕРШ получава длъжността заместник народен комисар по отбрана и се подчинява пряко на народния комисар по отбрана – Йосиф Сталин, изпълнявайки само неговите разпореждания. По места органите на СМЕРШ също се подчиняват само на своите висшестоящи структури. Благодарение на тази схема военното контраразузнаване се превръща в мощна специална служба. Разшифровката на СМЕРШ е „Смерть шпионам!“. Този израз впоследствие ще завладее умовете на чуждестранни писатели, включително и на прочутия Ян Флеминг, създателя на героя Джеймс Бонд.

Против шпиони и предатели

Задачите на СМЕРШ: Борба с шпионската, диверсионната, терористичната и друга подривна дейност на чуждестранните разузнавания в частите и учрежденията на Червената армия. Борба с антисъветските елементи, проникнали в частите и управленията на Червената армия. Вземане на необходимите агентурно-оперативни и други мерки за създаването на условия по фронтовете, които изключват възможността за безнаказано преминаване на агентурата на противника през линията на фронта, за да се превърне тя в непроницаема за шпионските и антисъветските елементи. Борба с предателството и измяната на родината в частите и учрежденията на Червената армия – преминаване на страната на противника, укриване на шпиони и съдействие на работата на последните. Борба с дезертьорството и вредителството на фронтовете. Проверяване на военнослужещи и други лица, попаднали в плен и обкръжение на противника. Изпълнение на специални задачи на народния комисар по отбрана. Поради извънредните условия на военното време органите на СМЕРШ имат широки права и пълномощия. Те осъществяват пълен комплекс оперативно-издирвателни мероприятия с използването на всичките характерни за специалните служби оперативни сили и средства. Военните контраразузнавачи имат правото да осъществяват обиски и арести на военнослужещи и свързани с тях цивилни лица, заподозрени в престъпна дейност. За началник на СМЕШ е назначен генерал Виктор Семьонович Абакумов. Най-напред СМЕРШ показва силата си по времето на Курската битка. Благодарение на работата на контраразузнаването за хитлеристите остават тайна плановете на съветското военно командване, а диверсионната активност в тила на съветските войски е сведена до минимум.

Битата карта на абвера

В началото на 1943 г. абверът подготвя агенти за изпращане в съветския тил в около 200 германски разузнавателни школи. Фактът, че те не успяват да се отразят на хода на войната, е заслуга на СМЕРШ. През 1943 г. абверът и СД разработват план, според която в съветския тил трябва да се разгърне пълномащабна гражданска война. Арена на бойни действия да бъдат Калмикия, Северен Кавказ, Казахстан и Крим, откъдето да се нанесе удар в гърба на Съветския съюз. Само на територията на Карачаево-Черкесия действат поне три националистически групировки, чиято дейност е инспирирана от германското разузнаване – „Свободен Карачай“, „За религията на Карачай“ и „Балкарская арамия; в съседна Кабардино-Балкария е създадено национално правителство начело с княз. Отделните банди не се превръщат в армия само благодарение на усилията на СМЕРШ. Отделен пункт в историята на военното контраразузнаване са „радиоигрите“. Това са операции, когато чрез заловени по-рано агенти на противника се предава съзнателна дезинформация. От 1943 до 1945 г. контраразузнавачите провеждат 186 радиоигри и фактически напълно прикриват достъпа на германците до съветски военни тайни и обезвреждат над 400 германски разузнавачи.

Филтърът СМЕРШ

Онези, които описват СМЕРШ като наказателен орган, обикновено наблягат на „филтрацията“ на бивши военнопленници. Подразбира се, че служители на СМЕРШ безжалостно се разправят с пленниците, изпращайки ги в съветски лагери. Това не е така. СМЕРШ открива 36 съветски генерали, пленени от германците. Те са доставени в Москва и за всеки се взема решение в съответствие с наличните материали за поведението им в плен. 25 генерали, преминали плен, са напълно оправдани и повторно зачислени в армията. За 11 генерали доказват сътрудничество с хитлеристите. През ситото на СМЕРШ минават и войници и офицери от Трети Украински фронт. През проверка преминават около 59 хиляди души, оказали се на територията на противника, от тях над 16 хиляди – бивши войници и офицери в Червената армия, на 12 хиляди цивилни лица, изпратени на работа в Германия. От проверените почти 60 хиляди само 378 души се оказва, че са сътрудничели на хитлеристките подразделения. Сухата статистика показва, че абсолютното болшинство съветски граждани, преминали проверка в СМЕРШ, не са подлагани на арести и преследвания. Дори съмнителните лица са проверявани детайлно от следствените органи. Това не изключва грешки и злоупотреби, но може да се твърди категорично, че СМЕРШ не се е занимавал с политически репресии. През целия период на войната контраразузнавачите обезвреждат около 30 хиляди агенти на противника, над 3500 диверсанти и 6 хиляди терористи. При изпълнение на специалните задачи загиват над шест хиляди военни контраразузнавачи. Засега дейността на СМЕРШ и уникалните му операции не са разкрити достойно в киното и литературата. Едно от изключенията е романът на Владимир Богомолов „Моментът на истината“, където може би за пръв път е показана трудната и много важна рутинна работа на СМЕРШ в полеви условия. През 1946 г. СМЕРШ е включен в Министерството на държавна сигурност като неговото трето главно управление.

Андрей Сидорчик, издателство PACПEP

Интересни факти

Първоначалното име на СМЕРШ било „Смернеш“ – „Смерть немецким шпионам“, но Сталин не харесал този вариант: „Нима другите разведки не работят срещу нас?“ – попитал върховният главнокомандващ. На 21 април 1943 г. бил утвърден окончателният вариант – СМЕРШ. Агентите на СМЕРШ воюват не само в тила, но и в авангарда на войските. Дейността им често е съпроводена с много повече опасности отколкото войниците от редовните части. Според статистиката оперативният работник служел в авангарда не повече от три месеца и излизал от строя в резултат от раняване или смърт. Много членове на СМЕРШ проявяват чудеса от героизъм. По времето на битката за Берлин контраразузнавачите от 47-а гвардейска стрелкова дивизия в осма армия в Първи Белоруски фронт провеждат операцията по завземането на едно от централните учреждения на абвера. Разузнавачите откриват сградата на абвера в покрайнините на германската столица маскирана като селскостопански институт.