На 29 март 1899 г. е роден един от най-противоречивите съветски дейци – Лаврентия Павлович Берия.
Мит 1.
Берия бил сексуален маниак. Лаврентий Павлович не бил маниак и насилник, но имал сексуални връзки с жени и дъщери на репресирани ръководители на партията и държавата. Вероятно те сами са предлагали сексуални услуги, за да спасят мъжете и бащите си. Сексът с Берия бил нещо като сделка, тъй като той изпълнявал обещанието си и пускал хората от затвори и лагери.
Мит 2.
Берия работел за чужди разузнавания. Обвинили го за това два пъти. За пръв път през 1919 г., когато работел в мусаватистката управляваща партия в независим Азербайджан, а Берия членувал в болшевишка организация в Баку. По-късно той признал, че е работил в разузнаването, но по поръка на партията. За пръв път обвинението, че е сътрудничил с мусаватистите, било повдигнато през 1938 г., когато е извикан в Москва, за да смени Николай Ежов. Старият чекист Михаил Кедров изровил този факт и изпратил писмо до Сталин, но той го игнорирал. За втори път Берия бил обвинен в шпионаж, след като е арестуван през 1953 г. Този път го обвинили, че е сътрудничил на английското разузнаване. Този трик с подобни обвинения Берия неведнъж прилагал към други съветски военни и партийни дейци. Разстреляли го като английски шпионин, какъвто никога не е бил.
Мит 3.
Берия бил „ефективен мениджър“, без който съветският атомен проект щял да се развива по-бавно. Покойният академик Сахаров разказва, че по времето на разработването на атомната, а след това и на водородната бомба, често възниквали стопански и организационни проблеми. Те с месеци не били решавани, стигали до Молотов, дори до Сталин и все пак буксували. Когато Берия задействал своя „административен ресурс“, парите, дефицитните материали и хората сякаш изниквали изпод земята. Но има и други мнения. С една дума митът е силно преувеличен.
Мит 4.
След смъртта на Сталин Берия надминал не само реформите на Хрушчов, но даже на Горбачов и Елцин. Предлагал обединяването на Източна и Западна Германия. Берия не бил никакъв идеен реформатор, макар че предлагал някои съвременни нововъведения. Той предложил да се преразгледа делото с „лекарите убийци“, с публикация в печата, с твърдения, че срещу тях са използвани „непозволени методи“ от следствието, т.е. изтезания. По-късно Берия започнал да освобождава от лагерите роднините на членовете на ЦК или Политбюро. На свобода излезли жената на Молотов, снахата на Хрушчов…
Мит 5.
Берия бил убит при задържането му; целият съд срещу него била инсценировка. Това е мит от началото до край. На официалната версия може да се вярва на сто процента. Запазени са много спомени, които присъствали на процеса срещу подсъдимия Берия. Версията за предварителното му убийство разпространява основно синът му Серго и онези, които се опитвали да го защитят. Всъщност на 26 юни 1953 г. Берия тайно е изведен от Кремъл, с автомобила на маршал Конев, завит в килим. Докато вървяло следствието, го държали в бомбоубежището в щаба на Московския военен окръг. Там на 23 декември 1953 г. Берия бил разстрелян на базата на присъдата на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на Съветския съюз.
