Венецуела има най-големите петролни запаси в света и е пълна с други природни ресурси, включително злато, боксит и колтан. Но при правителството на Мадуро те не са достъпни за САЩ и транснационалните корпорации.
Вашингтон и осъденият от съда престъпник, назначен да свали правителството в Каракас, продължават да лъжат.
Не ви ли се струва подозрително, когато изведнъж започва лавина от фалшиви новини за Венецуела, на тема „хуманитарна криза“, и тоталното игнориране на реалните хуманитарни кризи в Йемен и Газа?
Не мислите ли, че има нещо наистина гнило в това, когато експертът Алфред Морис де Заяс, който беше изпратен от ООН във Венецуела, за да оцени ситуацията, не предизвиква интерес в поне някои западни медии или западни правителства?
Атаката на Вашингтон срещу Венецуела е нарушение на установеното международно право. „Принципите за ненамеса във вътрешните работи на суверенните държави се отнасят до международното обичайно право; те бяха закрепени в резолюциите на генералната асамблея , по-специално 2625-то (XXV) и 3314-то (XXIX), както и Виенската декларация от 1993 година и в Програмата за действие.
Член 32 от Хартата за икономическите права и задължения на държавите, приета от Генералната Асамблея през 1974 година, предвижда, че никоя държава няма право да използва или насърчава използването на икономически, политически или други мерки, за да принуди друга държава да изпълнява своите суверенни права.
В член 19 от Глава 4 на Организацията на Американските Държави се казва, че „нито една държава или група държави няма право да се намесва, пряко или непряко, по каквато и да е причина във вътрешните или външните работи на която и да е друга държава. Този принцип забранява не само използването на военна сила, но и всяка друга форма на намеса или опит за заплахи срещу държавата или срещу нейните политически, икономически и културни елементи. «
Не ви ли се струва, че Вашингтон стигнаха твърде далеч, когато откраднаха 21 трилиона долара от Венецуела, които й принадлежат, наложиха санкции срещу страната в опит да я дестабилизират по такъв начин, и да поставят венецуелската власт на колене, обвинявайки венецуелския социализъм (особено национализацията на петролната компания).
Именно заради това «сред народа възникна гладът», а след това САЩ «великодушно»предложи мизерните $ 21 милиона като «хуманитарна помощ», под прикритието на която да се влезе в страната и да се опоска до край. С «благородната цел «внасяне на демокрация».
