Чувството на удовлетвореност от брака и щастливият живот с партньора през десетилетия може да зависи от генетичните вариации. Това е заключението на изследване, проведено в Yale School of Public Health, което посочва полиморфизма в окситоциновия рецепторен ген (OXTR rs53576) като ключов фактор за задоволителни и дълготрайни връзки.
Проучването, чиито резултати са събрани в списание PLOS ONE, включва 178 семейни двойки на възраст между 37 и 90 години. Повечето от хората, които за покрити, са пенсионирани, имали деца и принадлежали към бялата раса. Освен това, абсолютното мнозинство от жените участници (52,2%) и относително мнозинство от мъжете (45,5%) съвпадат с типизирането на споменатия ген.
Хората, които са имали определената вариация като GG генотип на споменатия ген, имат по-голямо брачно удовлетворение и чувство за сигурност в брака. Други вариации, като АА и АГ генотипи, съответствали на по-ниска емпатия и общителност, както и на по-ниско брачно удовлетворение.
„Това изследване показва, че начинът, по който се чувстваме в нашите интимни отношения, се влияе от нещо повече от споделения от нас опит с нашите партньори във времето", обясни Йейл професор Джоан Монин, водещият автор на изследването. "В брака, хората също са повлияни от техните генетични предразположения и от тези на партньора."
Изследователите са установили, че хората с генотипа GG са съобщили, че имат "по-малко напрегната връзка" в брака си, което е от полза за връзката, смята групата. Авторите свързват напрегнатите връзки с несигурността в отношенията, отрицателните семейни преживявания в миналото и ниското самочувствие.
Учените подчертават, че само в 4% от случаите и двамата съпрузи са представили генотип GG, което показва, че за да е твърдо отношението, достатъчно е един от членовете на двойката да носи този генотип.
Окситоцинът, хормонът, който регулира въпросния ген, се произвежда в хипоталамуса, който се намира в лимбичната система на човешкия мозък. Тя има ключова роля в модулацията на социалното и емоционалното поведение, тъй като високите й концентрации в плазмата стимулират майчината привързаност, привързаност към друг човек, доверие и социална принадлежност.
През 2017 г. британски изследовател посочи окситоцина като един от трите основни компонента на потенциалните „хапчета за любов", които биха могли да укрепят връзките между двама души.
