10 години превеждам филми, които никой не желае да покаже. 10 години се опитвам да се измъкна от фалшивите новини, с които ни заливат отвсякъде. 10 години се уча как се търси истината. 10 години! И накрая пак се поддавам на разни внушения на медиите, нямащи нищо общо с реалността. Нямам никакво оправдание. Виновна съм.

От доста време слушам за хуманитарната криза във Венецуела и въпреки че съм превела десетина филма за нея и за цяла Латинска Америка, въпреки че познавам Къдринка Къдринова, която е разказвала не веднъж и дваж за ситуацията там, не смеех да напиша нищо в подкрепа на Мадуро. Смятах, че е провалил всички постижения на Боливарската революция и че действително животът там сега е тежък колкото е бил преди 1999 г. Оставих се на течението и повярвах на българските медии и политици. Мълчах.

Но днес попаднах на17 клипа, заснети от един аржентинец, отишъл да види с очите си какво става във Венецуела. Всички клипове са заснети в последните две седмици и са с продължителност по около минута.

Първите две показват новите жилищни квартали за бедняци, измъкнали от мизерията милиони венецуелци (между другото, докарани до небивала бедност от онези „демократични“ правителства, управлявали богатата Венецуела преди появата на Уго Чавес). Разбира се, всички блокове си приличат, тъй като става въпрос за социални жилища.

Третото и четвъртото показват едно такова жилище отвътре, както и неговия собственик. Не е претрупано с мебели, скромно е, но познавам мнозина българи, които мечтаят за подобно.

Петото показва междублоковото пространство във въпросния „бедняшки“ квартал.

6, 7, 10 и 13 показват градски паркове. Осмото – търговски център.

9, 11 и 14 – „празните магазини“, където „липсва дори тоалетна хартия“… Какво да ви кажа – погледнете ги. Направи ми впечатление не само богатото им зареждане, но и пълната липса на паника сред хората – пазаруват си съвсем нормално, никой не се презапасява, както би трябвало да бъде по време на криза.

15 и 16 показват центъра на града. Спокойните и щастливи венецуелци танцуват по улиците. Последният клип показва едно пазарче в града.

Не пропускайте да видите това, което нашите „журналисти“, ако бяха наистина такива, трябваше да ви покажат, вместо някакъв си любопитен аржентински младеж. И ако още се притеснявате за венецуелците, страдащи от диктатора-социалист, можете да организирате някаква хуманитарна помощ. Все пак сме хора, да си помагаме! Ако трябва и с бомби, каза оранжевият палячо.

Нека и венецуелците да се сдобият с прекрасно ремонтирано Ларго и Граф за чудо и приказ! Доколкото видях, такива чудесии при тях няма.

Бедни, нещастни венецуелци!
Спрете да танцувате!
Демокрацията идва!