Националната държава е прехвалена. Националната държава е излишна.

По-рано тази година говорих с Брайън Чески, съоснователя и главен изпълнителен директор на Airbnb. Той ми разказа как през 2008 година се опитвал да събере 150 хил. долара за идеята си да създаде компания за отдаване под наем на жилища и стаи пряко от човек на човек. Всички му казали, че е луд. Подиграли се на идеята, че хората биха си вярвали достатъчно, за да пуснат непознати в дома си. Присмели се на представата, че тези непознати биха били така любезни или почтени да уважават чуждата собственост. „Airbnb не би функционирала без фундаменталната човешка доброта“, казва Чески.

Десетилетие по-късно Airbnb работи в над 190 страни, посрещнала е над 300 млн. гости, а стойността й се оценява на десетки милиарди долари. Всички данни, натрупани от компанията, сочат, че няма големи аномалии по страни от гледна точка на поведенческите модели. Хората от Япония, Бразилия, Нигерия, Русия, САЩ, Мексико и Франция еднакво проявяват уважение и почтеност. Няма изключение от модела, посочва Чески, по скалата на добротата и заслужаването на доверие. Няма врагове.

Това е интересно. Чудя се дали не се опитваме да оценим състоянието на света, гледайки към погрешни места. По време на залеза на една ера, както във Виена преди малко повече от век, винаги е мрачно. На фона на новото надигане на национализма и ксенофобията е пълно с примери за проявяване на основните инстинкти на човечеството. Те превземат заглавията. Същевременно обаче се разрастват общностите и споделянето, често отвъд националните граници, чрез платформи като Airbnb, BlaBlaCar и Facebook. Това е дълбокото подводно течение в света и то променя възприятията на милиарди хора.

Националната държава е прехвалена. Националната държава е излишна. Може би прехвалването е свързано с излишността. Естественото състояние на политиката става театър. Най-завладяващите актьори, макар и палячовци, просперират. Те се перчат по сцената, декламирайки фантазии. Бръщолевят и сменят курса според посоката на вятъра.

Дигиталното подводно течение междувременно остава постоянно. То кара хората всекидневно да действат на доверие, например влизайки в колата на непознат. То високо цени ефективното използване на ресурсите. Отваря света. „Тези платформи са неразделна част от геополитическия пейзаж, защото по определени начини и поради различни причини силата им се приближава до тази, която в исторически план имат националните държави“, посочва Арън Сундарарян, професор в бизнес школата Stern на Нюйоркския университет и автор на книгата The Sharing Economy.

„Гледаме към „Фейсбук“ за идентичност. Все повече хора всъщност имат усещане за разбиране на други култури и чувството, че можеш да се довериш на някого, когото не познаваш“, отбелязва той.

Може би Airbnb е новата НАТО. Започнах да мисля за това в Унгария по-рано тази година. Унгарският президент Виктор Орбан насърчава нелиберален модел, основан на ксенофобски национализъм. Той просперира. Въпреки това почти всеки унгарец, когото срещнах, дава под наем апартаменти или стаи на непознати чрез Airbnb или други платформи. Моя позната току-що бе дала под наем жилището си на казахстанец. Свързани един с друг, индивидите организират самоотбраната си и това е трансграничната общност. Затворените системи са тези, които убиват.

През последните няколко седмици бях в Италия. Италия има ново правителство, чийто десен вътрешен министър Матео Салвини харесва лозунга Primi gli Italiani (италианците на първо място). Оригиналността не е силната страна на днешните протофашисти. Коалиционното правителство е парализирано. То е обект на презрение и присмех, но по-скоро от вида, запазен за лошите комедии, отколкото за някоя истинска заплаха.

Свързващото подводно течение може би е по-силно от повърхностното вълнение. Как иначе да се обясни фактът, че светът не падна в пропастта през последните 19 месеца?

Разбира се, научихме се, че интернет може да бъде също толкова добър за изграждането на бариери и засилването на разделянето на хора с помощта на алгоритъм, колкото и за свързването им. Научихме, че (противно на идеалистичните декларации) „Фейсбук“ или „Гугъл“ може би са мотивирани по-скоро от изкушението да максимализират приходите си от реклама, като ви отведат до съдържание, което сте посрещали добре в миналото, отколкото от някаква мисия за разширяване на ума. Знаем как ефектът на „ехо стаи“ се увеличава, как тези „ехо стаи“ могат да бъдат непрозрачни и в тях лесно да се вмъкнат руски тролове. Утопичният възглед за интернет се срина.

Въпреки това, казва Чески, моделът на Airbnb просперира, „като тласка хората да проявяват по-голямо разбиране и да се приемат един друг“. Той черпи от идеята, спомената от Джордж Пакър в „Ню йоркър“ и приписвана от Бен Роудс, бившият заместник съветник по националната сигурност на Барак Обама, на починалия майстор готвач Антъни Бурдейн и на самия Обама: ако хората просто седнат на една маса и научат нещо един за друг, може би ще успеят да оправят нещата.

Вихърът на национализма е срещу споделянето на хляба, историческия порив към справедливост и всичко подобно. Дали това е пазарна корекция или дългосрочна тенденция? Не съм сигурен, но спешно е необходимо да разширим анализа си. Сигурен съм в едно. Както каза Питър Друкър, консултант за управленски стратегии и автор, „най-голямата опасност във време на сътресения не са самите сътресенията, а да се действа по остаряла логика“.