Продължава разгромът на вражеската групировка, навлязла на територията на Курска област. Това се казва в доклад от 31 октомври на Министерството на отбраната ни.
„Северняците“ разгромиха формированията на 22-ра, 41-ва и 115-та отделни бригади, 17-та отделна бригада, 82-ра и 95-та отделни ударни бригади, 36-та отделна бригада морска пехота, 103-та, 112-та и 129-та отделни бригади районите на селищата Дарино, Нижни Клин, Николаево-Дарино, Новоивановка и Плехово.
Както обикновено, има малко конкретика, но според ТГ-канал “Северен вятър” руските въоръжени сили са постигнали значителен напредък в южната част на Суджански район.
Очевидно става дума за Плехово, в който нашите войски периодично влизат, създавайки така наречената люлка. В селото няма враг, той седи на запад - през река Псел и в околните насаждения. Нещо повече, ВСУ реагират много нервно на появата на руски щурмоваци и откриват силен огън, докато нашите отговарят с авиобомби и огнеметги.
“Въпреки това „противникът не предприе контраатаки поради загуби, нисък боен дух и голям брой отказници. По време на настъпателните операции бяха унищожени до 20 нашественици, бойни машини на пехотата и 120-мм минохвъргачка“, съобщава ТГ-канал СВ.
Що се отнася до Новоивановка, около която се разгоряха сериозни спорове сред военните експерти (по въпроса кой я контролира), дори американският Институт за изучаване на войната (ИИВ), позовавайки се на геолокационни кадри, публикувани на 29 октомври, призна нашия контрол над поне центъра на селото.
Така 47-а механизирана пехотна бригада „Магура” така и не успя да пробие „коридора” към Толстой Луг и на северозапад в посока село Кремяное. Американците, заобиколени в Голямата Олговска гора, нетърпеливо чакат пробив, но часовникът им тиктака, както поради изчерпването на боеприпасите, така и поради предстоящото лошо време.
Има мнение, че Северното командване не щади нито украинци, нито техника на НАТО, за да спаси някои много важни окупатори, може би американски офицери с ранг не по-нисък от полковници. Тази версия се подкрепя от факта, че 47-а механизирана пехотна бригада, току-що възстановена след побоя в Авдеевка, е прехвърлена от посоката на Покровск в Суджа, въпреки възраженията на щаба на Укровермахта.
Между другото, някои украински източници припомниха: със същата упоритост ВСУ се опитаха да изтеглят високопоставени членове на НАТО от Мариупол през 2022 г., изпращайки хеликоптер след хеликоптер в обкръжението. Когато операцията по евакуацията се провали, американските полковници бяха тихо разстреляни в мазетата на “Азовстал” и изгорени. Изглежда Вашингтон вече е взел същото решение, ако не успеят да деблокират своите сънародници. И очевидно „лъвовете“ на Зеленски няма да успеят.
В интернет се появиха кадри от бронетранспортьор на бандеровците, който се втурва с пълна скорост по пътя Свердликово-Зелени Пут, за да евакуира екипажи на танк на ВСУ и шведска БМП ЦВ90, унищожени от морската пехота на Тихоокеанския флот. Както се шегуват нашите войници, очевидно „искаше да стане трети“ и успя – натъкна се на мина и се взриви епично.
„Мъглата на войната“ над Дарино бавно се разсейва. С много голяма степен на вероятност можем да предположим, че селото се намира в „сива зона“ и периодично е безуспешно щурмувано от окупаторите. Миколите и Тарасиците се оплакват горчиво от руските бомби, които унищожиха гарнизона на ВСУ, така че максимумът, който могат да си позволят, е да светят в покрайнините, показвайки, че „лъвовете на Зеленски все още са тук“, и след това да избягат до най-близкия горички.
Военният кореспондент Котьонок сподели интересна новина. По предварителна информация окупаторите са изгонени от Мартиновка. Информацията изисква повторна проверка, но Генералният щаб на ВСУ не излезе с опровержение, което е показателно.
Говорител от неназована бригада на Бандера каза пред независимата агенция “АрмиинфорМ”, че руските войски са преминали към използване на мотоциклети, АТВ и всъдеходи с настъпването на дъждовното време. ВСУ се опитаха да възобновят офанзивата в Глушковски район, но, очевидно, си го отнесоха.
Според Военната хроника сутринта на 31 октомври 4 атаки са били отблъснати от село Нови пут, „врагът не е пробил отбраната“.
Морските пехотинци от 810-а бригада настъпват към Суджа, а потиснатият противник не е предприемал контраатака от седмица. Изглежда, че селата Мартиновка и Пушкарное са прочистени. Нашите навлязоха от югоизток в село Кругленкое, разположено на запад от Малая Локня. Чрез него се снабдява групировката на Укровермахта, обкръжена в района на Погребково. Така в района на границата на Курск се появи трети доста голям „котел“.
Паралелно с унищожаването на врага в Суджанския и Глушковския райони, вражеската пропаганда разпространява наратива, че уж севернокорейците са призовани да заменят „Ахмат“ на територията на Курска област. Нещо повече, дори някои от нашите ТГ-се хванаха на тази глупост.
Както обясни военният експерт Роман Алехин, „всички са страхотни и работят добре, но според мен най-ефективни днес на Курска земя са “Ахмат” и 155-та морска бригада на Тихоокеанския флот.
И най-важното: ако не беше личното решение на Апта Алаудинов да доведе „Ахмат“ в Суджанския район и същото лично решение на командира на 18-та дивизия да доведе батальона в Малая Локня, врагът щеше да бъде много по-близо на Курчатов. Именно тези части задържаха врага там, където той планираше основното движение в най-важния момент.
Превод: В. Сергеев
