София е безкрайно динамичен град. С по-добрите си перспективи привлича много млади българи, които не са обременени от половин век социализъм. Градът процъфтява, а те търсят своето място,

пише "Нойе Цюрхер Цайтунг".

В репортаж от София швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" разказва за динамичните промени в облика на България и нейната столица. Ето някои от по-интересните моменти:

Изданието ни среща с 34-годишния софиянец Чудомир Драгнев, който работел като биолог и химик, докато не открил, че истинското му призвание е изкуството. От няколко години правел метални скулптури чрез заваряване.

През 2014 г. Драгнев и негови приятели открили центъра за изкуство и култура „Калчър Лаб", четем по-нататък в изданието. „Микрокосмосът на музиканти, занаятчии и графити артисти се намира до софийската Сточна гара. По времето на комунизма, сградата, в която сега се помещава „Калчър Лаб" е била военно депо, през 1990-те - пазарски склад, а после доста време била необитавана. Историята на този своеобразен културен център казва много за това как се е променила София през последните няколко десетилетия", пише НЦЦ.

Днес в бившия склад има разнообразни ателиета, сред тя е и работилницата на Чудомир Драгнев. Масите в нея са отрупани с болтове, гуми, цилиндри, крушки и парчета дърво, от които софиянецът прави лампи, космически кораби и роботи във формата на насекоми. „Последното му творение е масивен кораб от черен метал, който скоро ще бъде продаден на търг", посочва още изданието.

Репортажът ни среща с още двама обитатели на „Калчър лаб" - съпрузите Мариана и Кристоф Никозия. Мариана е родом от София. Преди години заминала да учи във Франция, където се запознала с Кристоф. През 2008 г. двамата се преместили да живеят в България. „Смятаха ни за луди. По онова време хората бягаха от България, а не към нея", споделя Мариана пред „Нойе Цюрихер Цайтунг".

В града прииждат "млади хора, необременени от половин век социализъм"

"Но само в България е възможно да се реализира подобен проект с толкова малко пари", добавя французинът Кристоф. Проектът, за който говори, е „Лабораторията" – студио, в което се провеждат партита с електронна музика, киновечери и изложби. „Творците в „Калчър Лаб" напомнят на онези, които човек среща по улиците на известния берлински квартал Кройцберг. Всички те търсят едно по-автентично културно преживяване от онова, което предлагат комерсиалните заведения", четем по-нататък в публикацията.

„Нерегулиран казинокапитализъм"

Не искали в бизнеса им участват български инвеститори, за да не се обвържат с погрешните хора, споделят двамата събеседници пред НЦЦ. Подобно недоверие към „системата" изпитва голяма част от българското общество. Причината е в "нерегулирания казинокапитализъм" от годините на прехода, когато едни са „забогатели бързо по съмнителен начин", докато повечето българи "са си останали все така бедни". Липсата на доверие се отразява отрицателно на политическата стабилност в страната, а негативните последствия са масови протести по улиците и популисти в парламента, посочва още изданието.

По-нататък се споменава също софийската кметица Йорданка Фандъкова, която поела този пост "с намерението да модернизира града". В това начинание ѝ помогнали милиардите, които Брюксел инвестира в София, коментира НЦЦ. Според изданието, софийската кметица гледа на културата и изкуството като на „изгодно средство", с което да направи българската столица по-атрактивна. "Столичната община разполага с бюджет от около 3 милиона лева, с които финансира галерии, фестивали и други културни мероприятия. Известно време тя е поемала и разноските по наема на арт центъра „Калчър Лаб". Сега от кметството плащат на собственика символичните 2 лева за кв. метър на година. Творците също имат финансов принос, като всеки от тях заплаща по 5 лева на месец", четем още в публикацията.

Между модерното и архаичното

Една от най-трудните задачи пред столичната община е да преобрази по-бедните софийски квартали, смята НЦЦ. "Финансовото неравенство между различните социални слоеве се забелязва с просто око. Луксозните сгради в някои райони силно контрастират на пустеещите индустриални площи, блоковете от времето на социализма и ромските гета. Няколко стотин метра делят модерното от архаичното", обобщава изданието.

София расте неудържимо. Населението на града е нараснало с 200 000 души: „Много българи идват в столицата, защото там има по-добри перспективи. Безработица почти няма, а заплатите са двойни. Сред новодошлите има много млади и образовани хора, които не са обременени от половин век социализъм. София се разраства, а те търсят своето място, коментира в заключение НЦЦ.