Изглежда, че след вербалните изблици от последните дни президентите на САЩ и Иран се опитват да намалят напрежението. И с право, защото една война в Близкия изток би имала катастрофални последици

Страната се променя - при това толкова много, че с нея може би дори ще може да се сключи споразумение. В речта си пред най-голямото американско сдружение на ветераните VFW Доналд Тръмп заяви неочаквано: "Иран вече не е същата страна, каквато беше преди. Готови сме да сключим с нея сделка - но не като тази на предишното правителство, защото тя беше катастрофа."

Сделка с Иран - със страна, която се променяла? Тръмп не каза какво точно има предвид. Прилича на оправдание за досегашната му политика спрямо Иран, написа политическото списание "Политико". Посланието вероятно е, че твърдият курс, който Тръмп демонстрира с изваждането на САЩ от споразумението с Иран, постига резултати - накарал е Техеран да се замисли. Очевидно Тръмп е убеден, че неговата непреклонност се отплаща. И ако нещата продължат да се развиват благоприятно, той дори може да сключи нова сделка.

Така погледнато новото прозрение на Тръмп релативира собствените му думи, изречени от него само ден преди това: в Туитър той предупреди Иран за ужасните последици, ако страната остане заплаха за САЩ. Хасамодин Ашна, съветник на президента Хасан Рохани, отвърна на свой ред в Туитър, че не Иран, а самият Тръмп е опасност за САЩ. "Този човек е най-голямата заплаха - както за страната си, така и за цялата международна общност", написа Ашна.

Загриженост у съседите

"Съмнявам се, че двете страни искат война. Никой няма интерес от започването на война", написа в "Ню Йорк Таймс" Барбара Славин, експертка за Иран към мозъчния тръст Atlantic Council.

В същото време размяната на остри реплики става на фона на крайно напрегната ситуация в Близкия изток: войната в Сирия допълнително изостри съществуващите конфликти в района. Израел разглежда милициите на Хизбула в Сирия като военен авангард на Иран. Много израелци споделят тревогите на премиера Бенямин Нетаняху от това, че Иран се доближава все повече до израелските граници.

Съюзници: Тръмп и саудитският престолонаследник Бин Салман

"Израел се чувства реално застрашен и не може да си позволи никаква грешка", посочва за ДВ историкът Даниел Мала от университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен.

Загрижено е и правителството на Саудитска Арабия. "Отношенията между Иран и Саудитска Арабия са по-лоши от когато и да било. Външната политика на престолонаследника Мохамед бин Салман е насочена срещу Иран и фронтовете се втвърдяват", изтъква в разговор за ДВ Себастиан Зонс, експерт за Саудитска Арабия в Германското дружество за външна политика.

Една война, три лагера

Една война само ще изостри напреженията в региона, смята публицистът и издател на електронен вестник Абдел Бари Атван. Според него, при евентуална война арабският свят може да се раздели на три лагера. В първия ще попаднат страните, които биха одобрили едно американско нападение срещу Иран - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и Йордания. Тази група би се съгласила Израел да участва в съюза, макар отдавна да минава за общ враг на всички арабски държави. Във втория лагер ще се обединят онези държави, които отхвърлят както американски удар, така и общ съюз с Израел - Ирак, Алжир, Ливан, Сирия и палестинските автономни територии. В третата група ще попаднат неутралните държави като Мароко и Тунис, уточнява публицистът.

Стратегическият Ормузки проток, видян от космоса

В една евентуална война лесно биха се намесили и религиозни мотиви, опасява се Атван. Тук разделението би минавало по шиитско-сунитския фронт с водещи сили Иран и Саудитска Арабия. Трудно би било обаче да се спечелят за войната арабските граждани. "Войната между Иран и Ирак през 1980-те години причини щети, съизмерими с тези в Европа по време на Втората световна война", посочва още Атван.

Стратегическият Ормузки проток

В случай на конфронтация със САЩ е много вероятно да бъде затворен Ормузкият проток - тесният пролив между Персийския и Оманския залив, през който минава един от най-важните търговски пътища, вкл. за износа на петрол от Саудитска Арабия. Това би се отразило пагубно на световната търговия с петрол. Но също и за Иран затварянето на протока не би било много желателно, защото и той няма да може да изнася петрол.

Преди всичко обаче САЩ биха разглеждали затварянето на Ормузкия проток като обявяване на война и съответно биха реагирали на това. Последиците от едно военно нападение, вкл. екологичните, обаче биха накарали САЩ сериозно да се замислят дали да прибегнат до подобна стъпка.

САЩ многократно превъзхождат Иран във военно отношение. Но пък, както много добре се видя през 2003 г. във войната в Ирак, проблемите започват, след като оръжията са замлъкнали.