Тереза Мей е само заложница, истинският премиер е друг, твърдят наблюдатели. Името му е Джейкъб Рийс-Мог. За неговата роля в сагата около Брекзита доскоро хората извън Великобритания

знаеха извънредно малко.

Депутатът Рийс-Мог е консерватор от главата до петите - като изваден от учебник: колеж в Итън, висше образование в Оксфорд, после бизнес-кариера в Лондон. От Уикипедия може да се научи, че 49-годишният политик има сестра на име Анунциата Рийс-Мог, че е женен за Хелена Де Чеър, с която имат син Питър Тиъдър Алфидж. Рийс-Мог защитава социално консервативни, стриктно десни позиции – и това му осигурява относително голяма популярност в Консервативната партия. И човек едва ли ще сбърка, ако заложи на неговата карта като евентуален бъдещ премиер. Някой ден.

Редица наблюдатели твърдят, че шоуто, наречено „Брекзит", в момента се дирижира не от премиерката Тереза Мей, а тъкмо от Джейкъб Рийс-Мог и неговите консервативни лобисти. Но какви са целите на тази групичка, накичила се с гръмкото заглавие European Research Group (ERG, „Група за европейски изследвания")?

Тези хора искат само едно: Обединеното кралство да излезе от ЕС по възможно най-твърдия начин - без никакви сделки и без да се вземат "военнопленници". Разбира се, целта не се формулира точно по този начин. Председателката на ERG Сюела Фернандес казва, че това била „група от депутати, подкрепяща правителството в усилията му да осъществи такъв Брекзит, който ще работи за всички".

Звучи безобидно, но дали наистина е така? И как точно кръжецът около Джейкъб Рийс-Мог съумя да спечели толкова влиятелна позиция?

Матю Гудуйн, политолог от Университета на Кент, смята, че ERG и личности като Рийс-Мог отразяват един отколешен евроскептицизъм вътре в Консервативната партия. „Евроскептицизмът във Великобритания винаги е бил разделен на два лагера: умерените евроскептици, които просто искат между ЕС и Обединеното кралство все пак да има един ров с малко вода, и крайните евроскептици, които искат тази вода да е много повече и много по-дълбока – и в крайна сметка се стремят към окончателно отделяне."

ERG е основана през 1993 година от Майкъл Спайсър – в отговор на Маастрихтските договори, подписани от тогавашния британски премиер Джон Мейджър. Спайсър беше един от разбунтувалите се консерватори и последователно гласуваше срещу всички решения на правителството, които, според него, улесняваха придвижването на ЕС към федерална държава. През 2016 година, в навечерието на референдума за Брекзит, ERG беше реформирана и сега навярно има около 60 члена, макар че официално не публикува членския си състав.

В групата влизат водещи политици от Консервативната партия и активисти на движението за напускане на ЕС като Майкъл Гав, Дънкан Смит и Лайм Фокс. Финансирането на ERG предизвиква много възражения. Групата официално е регистрирана като звено, улесняващо работата на депутатите, и в това си качество на практика се финансира от данъците. Лейбъристката партия обаче с основание възразява, че това нарушава закона, който забранява използването на обществени средства за партийни цели.

Тереза Мей - заложница?

Трима Брекзит-хардлайнери: Борис Джонсън, Джейкъб Рийс-Мог и Майкъл Гав

Миналата година ERG изпрати до Тереза Мей писмо, в което излага исканията си за твърд Брекзит: според групата, Великобритания трябва да напусне не само ЕС, но също така Единния пазар и Митническия съюз. Консервативни депутати, които са против Брекзита, вече твърдят, че ERG държи премиерката като заложник. Ана Саубри, която е една от тях, казва: „В момента управлява Рийс-Мог, Тереза Мей вече няма думата."

Политологът Гудуйн не е съгласен: „От една страна той наистина е популярен сред традиционните социално-консервативни кръгове и евроскептиците вътре в партията. Но Рийс-Мог даде ясно да се разбере, че ако има нов избор на лидер на Консервативната партия той самият най-вероятно ще отстъпи пред по-известни и по-влиятелни евроскептици като Борис Джонсън, например."

Гудуйн се пита какво ще стане, ако наесен Консервативната партия се разцепи. „Какво ще стане, ако не успеят да намерят компромис по въпроса за Европа? Какво ще стане, ако се стигне до предсрочни избори или пък до ситуацията, в която премиерът трябва да разчита на гласовете на опозицията, за да прокара законите за Брекзита?"

За отговорите ще трябва да изчакаме няколко месеца. Факт е обаче, че Брекзитът все повече се превръща в съдбовен проблем за Тереза Мей. И за нейната партия.