Нещата са сериозни във Франция, след като стана ясно как един от приближените хора от охраната на президента Еманюел Макрон е пребил демонстранти по време на протест в Париж.
Скандалът се разгоря в края на миналата седмица, когато в интернет се появи видео, на което се вижда как Александър Бенала - приближен човек на Макрон и шеф на охраната му - удря участници в демонстрация за 1 май. Бенала беше уволнен и срещу него има повдигнато разследване за няколко нарушения, сред които групово насилие и незаконно носене на полицейска значка. Междувременно френският държавен глава разпореди реорганизация на канцеларията си.
Самото видео се появи в социалните мрежи още през май, малко след инцидента, но успя да набере сила едва миналата седмица, след като изданието Le Monde разкри самоличността на 26-годишния Бенала.
На кадрите се вижда как мъж в цивилни дрехи, но с полицейска каска (Бенала) се включва в уличните сблъсъци. Той първо сграбчва една от протестиращите жени за врата и започва да я влачи по улицата, а малко по-късно удря друг протестиращ, който допреди малко е бил изнасян от полицията. Бенала хваща протестиращия за врата и го удря в главата, след което стъпва върху корема му.
Бившият бодигард на президента изпълнява ролята и на помощник на началника на кабинета на Макрон, при което му е даден апартамент в луксозен квартал (същият, който един бивш френски президент беше използвал за незаконната си дъщеря) и дори автомобил с личен шофьор и полицейска сирена към него. Бенала притежава и най-високото ниво на достъп в парламента.
Основните нападки срещу него бяха, че в администрацията на президента се е знаело за инцидента още през май, но тъй като Бенала е близък до Макрон, властите са се опитали да потулят случая. За това говори и фактът, че няколко дни след протеста охранителят е бил отстранен от длъжност за две седмици, но разследващите власти така и не били са уведомени.
Вече са разпитани трима полицейски служители по подозрение, че са предали неправомерно охранителни записи с цел да се докаже невинността на Бенала. Срещу тях има повдигнати обвинения.
Всичко това провокира редица критики и нападки срещу президента Макрон като критиците му дори не пропуснаха да вмъкнат идеята за френски "Уотърейт", който може да потопи политическата му кариера.
Критици на Макрон твърдят, че президентството не е успяло да накаже бодигарда Бенала по подходящ начин или веднага да прехвърли случая на 1 май на съдебната власт, предизвиквайки най-големия политически скандал откакто е на власт.
"Едно е сигурно, митът за новия свят рухна", заяви изявеният критик на политиката на френския президент Жерар Ларше, председател на групата на "Републиканците" в Сената, визирайки предизборното обещание на Макрон да установи "образцова република", далече от грешките на миналото.
Опортюнизмът от страна на политическите опоненти на Макрон е част от причината за раздуването на темата до такива размери, че вече някои да намекват за импийчмънт дори.
Самият Макрон наруши мълчанието си по случая преди дни и говори пред депутати от своята партия и пред министрите от кабинета си, заявявайки че той и само той носи отговорност за случая.
Ако искат да държат някого отговорен, той е пред вас, може да дойдете и да го хванете", казва Макрон пред своите съпартийци в запис от срещата, изтекъл онлайн. "Не може да бъдеш лидер само в хубавите времена и когато дойдат лошите, да се откажеш. Ако искат някой отговорен за случилото се, той стои пред вас".
Макрон е признал, че от 1 май са допуснати редица пропуски в Елисейския дворец, и е поискал да бъде направена реорганизация на неговата канцелария, за да не се случват подобни неща отново.
И все пак важните въпроси в случая продължават да висят във въздуха. Защо Макрон не наложи по-тежко наказание на Бенала? Защо младият бодигард и зам.-шеф на кабинета на президента се радва на такъв висок пост с толкова много държавни облаги.
Обвиненията на опозицията са, че Бенала е имал някакъв специален статут и че екипът на президента не е искал по някаква причина да го уволни към момента на инцидента.
Но макар тези въпроси да са доста сериозни, не изглежда да са достатъчни да докарат засега размери на скандала от типа "Уотъргейт", каквито сравнения във френската преса вече има изобилно. Във вторник консервативните политици призоваха за гласуване вот на недоверие към президента относно поведението на бившия му бодигард.
Но за да разберем какво всъщност се случва във Франция, трябва да си припомним колко често президентите на страната са използвали услугите на неофициалния персонал по сигурността, за да изпълнят свои лични стремежи.
Още от времето на Шарл де Гол - бащата на Петата република - френските президенти имат навика да си създават паралелни разузнавателно-силови структури, които да заобикалят официалните канали и да извършват съмнителни задачи, възложени лично от Елисейския дворец.
За самия Де Гол се знае, че е използвал Службата за гражданско действие Service d’Action Civique (SAC) за провеждането на операции, които са или нелегални, или прекалено чувствителни, за да се рискува с редовните полицейски сили, които са податливи на изтичане на информация.
Историческите книги за този период от френската история са изпълнени с твърдения, че SAC често са употребявали доста груби тактики, особено по време на трудните години около алжирската война като някои даже включват в твърденията си и възможни убийства на официални лица, неудобни за кръга около Де Гол. Това, разбира се е непотвърдено и тайните около SAC едва ли ще излязат изцяло на яве. Въпросът е, че тази пелерина от мистерия и възможни престъпления остава да витае около тази неофициална силова служба.
През 80-те години Франсоа Митеран разработи мрежа от тайни агенти, отговорни само и единствено пред него самия. За разлика от Де Гол, чиято SAC е частично съставена от бивши членове на френската съпротива, Митеран използва елитни служители на разузнавателните служби, за да извършва мащабни операции по подслушване на телефони, чиято цел, както по-късно се разкри, била да държи в тайна съществуването на незаконна негова дъщеря.
Така по времето на Митеран почти няма виден журналист, който да не е попадал под полезрението на мрежата от подслушване и следене, ръководена от самия президент. Цели 20 години бяха необходими, за да се създаде дело по събитията около това масово подслушване.
Съвсем наскоро Никола Саркози беше обвинен, че като президент е инициирал собствени паралелни полицейски операции чрез малка група от добре свързвани свои помощници. Неговият началник-щаб, Клод Геан, беше обвинен, че е прихванал комуникацията между следователите, отговорни с разследването на скандала за финансирането на предизборни кампании, включително и тази на Саркози.
Дори и срещу Франсо Оланд, който редовно и открито представяше пред журналистите всякаква информация, беше обвинен в управлението на "сенчест кабинет", който да извършва скрити операции от негово име.
Цялото това наследство на френските управници определено тежи и хвърля сянка на съмнение и върху сегашния случай със злоупотреба с власт, извършена от младия бодигард.
Разбира се обаче ще е твърде лековато и несериозно да се говори за някаква по-стабилна машинация около идеята, че Бенала е действал от името на президента си. Въпреки това неотговорените въпроси и чувството за накърнена справедливост карат французите да се чувстват ангажирани от скандала.
Дали аферата "Бенала" ще се превърне в "Уотъргейт" за Макрон? Едва ли. И все пак самият скандал "Уотъргейт" заживя собствен живот и в крайна сметка коства президентството на Ричард Никсън много след първоначалните разкрития.
Това, за което можем да бъдем сигурни, е, че както медиите, така и следователите ще продължат да "копаят" по случая. С много врагове, готови да експлоатират всичко, което им бъде подхвърлено, съдбата на Макрон може в крайна сметка да направи странен завой.
И все пак опозицията може и да си отбележи една победа към момента, след като така успешно използва скандала, за да забави спорния парламентарен дебат за конституционната реформа в страната. Това спокойно може да се приеме за първия им успех от встъпването на Макрон като президент.
