Китайската валута силно поевтиня, достигайки най-ниската си стойност през последната година за голямо облекчение на износители от Поднебесната империя, но криейки риск да разпали гнева на Доналд Тръмп в разгара на китайско-американската търговска война.
От април червената банкнота с лика на Мао Цзедун е изгубила 10% от стойността си спрямо долара, давайки с толкова предимство на китайските производители на американския пазар. Това е рязко поевтиняване, което става точно в момент, когато Вашингтон току що е наложил наказателни мита върху близо 7% от продуктите, които внася от Китай всяка година (в стойностно изражение).
Понижението на курса на юана предлага „компенсация, която не е за пренебрегване, на китайските износители заради намалената им конкурентоспособност, свързана с повишаването на американските мита“, посочва Раджив Бисвас, икономист от IHS Markit.
САЩ наложиха на 6 юли мита от 25% върху китайски стоки, отговарящи на 34 милиарда долара годишен внос. Китай отвърна със същата мярка за същия обем американски внос. Само че президентът на САЩ заяви, че е готов да удари по целя китайски износ или по стоки за 500 милиарда долара.
Доналд Тръмп обвинява Китай в нелоялна конкуренция и сочи с пръст търговския дефицит от 375 милиарда долара, който САЩ отчетоха миналата година в стокообмена си с азиатския гигант.
На 19 юли, нарушавайки традицията, президентът на САЩ отправи критика и към валутната политика на Управлението за федерален резерв на САЩ, заявявайки, че тя е довела до повишение на курса на долара (вредно за американските износители) и най-вече спрямо юана, който, по думите му, е в състояние „на свободно падане“.
„Валутни войни“
Валутата на Пекин не е изцяло конвертируема и китайската централна банка всеки ден определя коридор на отклонение от 2% около водещия курс. Така в петък тя определи курс от 6,7671 юана за 1 долар, а това бе спад с близо 1% спрямо предишния ден.
Това е най-голямото понижение за един ден от две години и то казва на анализаторите, че Пекин изглежда засега се задоволява със спада на курса на юана и се въздържа от интервенции на валутния пазар, при които би могъл да продава долари.
Поведението на китайската централна банка прилича „на начало на валутна война“, отбелязва Джаспър Лоулър, експерт от London Capital Group. „Само преди един месец Китай отричаше, че иска да води валутна война в отговор на действията на Тръмп. Само че с Тръмп много неща могат да се променят за един месец“.
В по-далечна перспектива обаче рязкото поевтиняване на юана все пак крие рискове за самата китайска икономика, предупреждава Кен Чеунг от банката Mizuho в Хонконг.
„Едно толкова силно и бързо понижение би могло да доведе до изтичане на капитали и да заплаши финансовата стабилност. Китай би могъл скоро да направи устна интервенция“ в подкрепа на валутата си, заявява той пред агенция Блумбърг нюз.
Китайската валута изгуби позиции от лятото на 2015 година и заради борсовата криза, която накара мнозина вложители да инвестират в чужбина. Само че, изправен пред това изтичане на капитали, Пекин след това се постара да защити валутата си, която редовно се възстановяваше през цялата минала година.
Тенденцията се преобърна от началото на годината на фона на заплаха от търговска война, забавянето на икономическия растеж и паричното и бюджетното съживяване.
В петък сутринта курсът на юана спадна до 6,7943 юана за 1 долар, понижение от 0,28% спрямо предишния ден, а след това леко се възстанови до близо 6,78 юана в края на деня, пораждайки слухове, че централната банка може да се намеси на валутния пазар. Спрямо еврото юанът отстъпи с до 0,75%, разменяйки се при курс от 7,9173 юана за 1 евро.
В крайна сметка до две години, според Майкъл Евъри от Rabobank, китайската валута ще поевтинее до 7 юана за 1 долар, безпрецедентно равнище от много години, та дори и до 8 юана.
