Куба се готви да признае пазара и частната собственост като елементи на социалистическата си икономика: Националното събрание на народната власт започна в края на миналата седмица да обсъжда реформа на конституцията без обаче да се отказва от идеологическите основни.

Тази промяна цели, според властите, да улесни необходимото отваряне на икономиката на острова за чуждестранните инвестиции и за частната инициатива, обявена от Раул Кастро през 2008 година.

Само че „в Куба няма да има капиталистически завои“, подчерта неотдавна кубинският президент Мигел Диас-Канел.

От влизането си в сила конституцията, която е приета през 1976 година, е била променяна три пъти.

Бъдещият текст препотвърждава „социалистическия характер“ на политическата, икономическата и социалната система, както и централната роля на единствената управляваща партия – Кубинската комунистическа партия (ККП) – като „върховна управляваща сила на обществото и държавата“.

В новата конституция се очаква „пазарът да има по-голямо значение и да играе водеща роля в икономическия и социални проект в Куба“, заяви пред АФП адвокатът Хосе Антонио Фернандес, който е специалист по конституционно право.

Текстът от 224 членове е изработен от парламентарна комисия, оглавявана от Раул Кастро и Мигел Диас-Канел, и трябва да бъде приет този уикенд от Националното събрание, а след това да бъде подложен на гласуване на референдум.

Частна собственост

След четири десетилетия на икономика, която в голямата си част бе държавна, реформите на Раул Кастро стимулираха частното предприемачество, което дава работа вече на 591 000 души, според официалните данни, а това са 13% от трудоспособното население.

Правителството, което беше спряло да дава нови лицензи за 30-ина от най-рентабилните дейности, най-вече за ресторантьорството, за да преразгледа регламента, неотдавна отново даде зелена светлина за тези инициативи като в същото време засили контрола върху тях.

Проектоконституцията „признава ролята на пазара и на новите форми на собственост, сред които е и частната“, резюмира кубинският официоз в. „Гранма“. Това ще позволи да бъдат легализирани малките и средни предприятия.

В текста също се признава „важността на чуждестранните инвестиции за развитието на страната“, механизъм, който вече съществуваше, но сега се допълва от държавните публични инвестиции чрез смесени дружества.

„Надявам се конституцията да ограничи пазара, така че той да позволи страната да се развива без да се задушава хуманисткият характер на революцията“, допълва Фернандес.

Премиер

Бъдещата конституция връща титлата президент на републиката, чийто аналог в момента е председател на Държавния съвет и на министерския съвет.

Създава се и пост министър-председател, но подробностите по назначаването на премиера все още не са уточнени.

„Това няма да е каквато и да е фигура. Целта е без съмнение от президента да бъдат взети отговорности, свързани с изпълнителната или административната власт. Това би могло да позволи да бъде балансирана концентрацията на властите“, коментира Фернандес.

Бъдещата конституция ще даде повече права на общност ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални), която дълго време бе дискриминирана на острова, твърди в. „Гранма“.

„Надявам се, че главата, посветена на семейството, където ще залегне напълно хетеросексуалното схващане за семейството, ще отвори вратичка за брака и осиновяването за всички“, подчертава адвокатът по конституционно право.

Новата конституция освен това би трябвало да признае Куба като социалистическа, демократична, независима и суверенна правова държава.

„Да се признае през 2018 година, че Куба е правова държава е много ценна победа за демокрацията. След това обаче трябва да дойдат и законите“, посочва Фернандес.

Сред тях са „регулирането на политическите и социалните отношения, гаранциите в областта на човешките права, свободата на медиите, на словото и на мисълта“.

В социалните мрежи се бе разразил активен дебат по тези теми след неотдавна произнесена реч на президента Диас-Канел на конгрес на журналисти. В нея той разкритикува онези, които правят журналистика извън орбитата на държавата.

„Човек или е, или не е и това е така от времената на Шекспир“, заяви Диас-Канел, имайки предвид революционерите и припомняйки мимоходом, че идеологическите основи не са обект на конституционните реформи.