Разпространението на слухове и дезинформации преди президентските избори в САЩ през 2016 г. и референдума за Брекзит в Обединеното кралство прозвучаха като сигнал за тревога за традиционните медии. Наложително е да възстановят доверието в себе си и да се наредят на първа линия в борбата срещу „фалшивите новини“.

Големите медии, често в партньорство с технологичните гиганти и социалните мрежи, се впуснаха в проверка на информациите – т.нар. „проверка на фактите“ (fact-checking) и изтъкват желанието си да насърчават журналистика, основана на фактите.

Но усилията им се усложняват от политическата употреба на израза „фейк нюз“ (фалшиви новини), особено от американския президент Доналд Тръмп, който често бърза да определи така медиите, които не са благосклонни към него.

Пазители на истината

Неверните информации са толкова стари, колкото и самата журналистика. Но скоростта на разпространение на съмнителна информация в интернет и социалните мрежи промени в дълбочина ролята, която традиционните медии играят като защитна стена срещу лъжата.

Неотдавнашен пример в Индия е особено поразителен. През юни в щата Гуджарат стотици хора участваха в нападения и линчуване, убедени в съществуването на мрежа от трафиканти на деца. Тези отмъщения се кореняха в слухове, разпространявани чрез приложението WhatsUpp.

Социалните мрежи „направиха нещата още по-лоши“, казва Джон Хъксфорд, преподавател по журналистика в университета на Илинойс. Те позволяват „лесно заобикаляне на защитата, която традиционната журналистика представлява, и правят така, че всеки, независимо кой, може да публикува каквото си поиска, било то пристрастно, неточно или измислено“, добавя той.

„Ролята на журналистите в определянето на това кое е информация и кое – не, естествено винаги е била противоречива. Но днес можем ясно да видим отрицателните последици от упадъка на тази функция“, предупреждава той.

Големите играчи в интернет, след първоначално нежелание да се определят като „медии“, скоро осъзнаха как стоят нещата. Те все повече се стремят да сортират информацията, което им помага да пускат информация, позовавайки се на „достоверни“ източници, обикновено традиционни медии.

„Искат или не, технологичните фирми, сред които „Епъл“, „Гугъл“, „Снапчат“, „Туитър“ и преди всичко „Фейсбук“, поеха по-голямата част от функциите на медиите, превръщайки се в ключови играчи в медийната екосистема“, отбеляза през март 2018 г. доклад на Центъра „Тау“ за цифрова журналистика в Колумбийския университет.

Фалшивите новини са бързи като светкавица

Няколко изследвания показаха, че фалшивите новини – често по-сензационни от точната информация – се разпространяват по-бързо онлайн, тъй като социалните мрежи имат привилегията на „виртуалността“.

„Невярната политическа информация се разпространява по-широко и в по-голяма дълбочина, достига до по-голяма аудитория и е по-популярна от всяка друга категория неверни информации“, се казва в изследване на Масачузетския технологичен институт.

Изследвайки 126 000 слуха, споделени от 3 милиона потребители на социалните мрежи, изследователите установиха, че истината се нуждае от 6 пъти повече време от невярната информация, за да достигне до 1500 души.

Учените от института „Оксфорд“ посочват, че в множество интернет платформи информациите са „поставени в йерархия от сложни алгоритми, програмирани, за да филтрират и да доставят съдържание по начин, който максимално да ангажира потребителите“, което ще рече да ги подтиква да коментират и да споделят.

Популярността на дадено съдържание не е свързана с неговата точност, твърдят изследоватeлите от Оксфорд.

Ето защо ролята на традиционните медии е от решаващо значение. Точно затова е „толкова опасно и вредно, че Тръмп невярно определя традиционните медии като фалшиви новини“, смята Джон Хъксфорд.

Все пак има положителни признаци като увеличение на абонаментите за електронните издания на вестници като „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“. Но много уважавани медии, които са по-малки, имат трудности да се приспособят към новия модел.

Нови опасности за журналистите?

Журналистите са изправени пред нови рискове в тази среда, критикувани от политиците, тъй като се опитват да отстранят неистината.

В Бразилия две организации, специализирани в „проверката на фактите“ – Лупа и Аос Фатос, които установиха партньорство с Фейсбук, са заплашвани и обвинени в политическа пристрастност.

Филипинското правителство отне лиценза на сайта Rappler, който подкрепи усилията за удостоверяване на верността на информациите, одобрени от президента Родриго Дутерте.

В САЩ медиите се радват на твърда подкрепа по конституция. Но някои журналисти смятат, че атаките на Тръмп оказват влияние върху начина, по който аудиторията ги възприема.

Каква е стойността на проверката на фактите?

В тази обстановка стойността на „проверката на фактите“ нараства. Има не по-малко от 149 инициативи от този род в 53 държави, според „Репортерската лаборатория“ на университета Дюк.

Фейсбук е установил партньорство с 25 медии, сред които и АФП, в 14 държави, за да се ограничи потокът от фалшиви новини.

Но проучванията показват, че за „проверката на фактите“ има граници. И че някои ще продължават да вярват на неверни информации, каквито и усилия да се правят за проверка на фактите.

В края на 2016 г. въоръжен мъж беше застрелян в пицария във Вашингтон, защото повярвал на слухове, че има мрежа от трафиканти на деца, сред които била и Хилари Клинтън. Петдесет и един процента от избирателите републиканци в САЩ продължават да мислят, че Барак Обама е роден в Кения, което, по конституция, би му попречило да е президент.

Изследване показа, че две трети от възрастните американци се оплакват от объркването, създавано от манипулирани информации. Но 23 процента от тях признават, че вече са споделили фалшива информация, като половината са го направили съзнателно.