Преди близо година правителството в Пекин уведоми Световната търговска организация (СТО), че от 2018 година Китай силно ще ограничи вноса на пластмасови и хартиени отпадъци за рециклиране. През март и април тази година страната още повече засили ограниченията – в бъдеще тя няма да внася пластмасови отпадъци, предстои да се откаже и от скрапа. Ще продължи да приема само отпадъчна хартия, особено ако идва чиста, в бали без примеси на пластмаси и други изкуствени материали.
За американската рециклираща индустрия новината бе удар в сърцето – миналата година Китай е изкупил две трети от отпадъчната хартия или над 10 милиона тона, повече от половината пластмасови отпадъци и половината от алуминиевия скрап на САЩ.
Решението на Пекин разтърси търговски отношения и производствени вериги, развивали се в продължение на три десетилетия.
Досега веригата за създаване на стойност следваше следната икономическа логика. Частни и държавни компании събират от домакинствата и предприятията отпадъците и ги продават на рециклиращи фирми. Те сортират материалите още веднъж, разделяйки отделните видове хартия, пластмаса и метали. Различните видове хартия и пластмаса се балират и по-голямата част от тях се продава на Китай, където преработката продължава.
Това бе плодотворно сътрудничество и сред причините то да работи толкова добре бе, че китайците никога не връщаха обратно бали, дори когато в тях имаше примеси на непреработваем боклук, посочва Дънкан Уотсън, мениджър за управление на отпадъците на град Кийн, щата Ню Хемпшър.
Китай не се шегува
През 2016 година обаче по китайската телевизия бе излъчен документалният филм „Пластмасовият Китай“ (Plastik China), в който се разказва за семейство, живеещо край завод за рециклиране, който сортира „чуждестранен пластмасов боклук“. Филмът предизвика фурор и дори оказа натиск върху високопоставени политици, съобщиха китайски медии. Това доведе до съответните последици – още през 2017 година започнаха сериозни проверки на материалите, приемани за рециклиране. Хиляди контейнери бяха върнати обратно или задържани за дълго. Вносители и фабрики за хартия загубиха лицензите си.
Едва тази година обаче Китай се зае сериозно с въпроса. Американска организация на компаниите от бранша предполага, че протекционизмът може да се засили още повече заради търговската война, разпалена от президента на САЩ Доналд Тръмп.
Като основание за новата си политика китайците посочват защитата на околната среда.
Според китайските власти материалите за рециклиране от Америка са били примесени със замърсен или дори отровен боклук, който вреди на околната среда и здравето на китайските граждани.
Какъвто и да е мотивът за тази радикална промяна в политиката обаче, сега американската промишленост трябва да разреши един основен проблем: какво да прави с отпадъците?
Какво да се обясни на гражданите, които съвестно разделят хартията и пластмасата от обикновения боклук? Истината, може би. А тя е, че според бранша от икономическа гледна точка рециклирането не си струва.
Международните търговски потоци вече се променят и сега боклукът трябва да бъде извозван към Филипините, Индия, Виетнам, Тайланд или Индонезия. Тези страни обаче нямат достатъчно капацитет да приемат изцяло материалите за рециклиране и отказват да получават повече.
Учени от университета в Джорджия са изчислили, че без Китай до 2030 година няма да може да се намери кой да приеме 111 милиона тона пластмасови отпадъци. В много общини положението бавно се нажежава. Специализирано издание на сметосъбиращите компании съобщава, че 34 от 50-те американски щата вече усещат последиците от китайската забрана.
Дори щати, които в исторически план са силно чувствителни към защитата на околната среда като Върмонт, сега позволяват подлежащ на рециклиране боклук поне временно да се съхранява на сметища. Екозащитниците възприемат това като предателство спрямо идеята за кръговата икономика, а и какво да се обясни на гражданите, които съвестно разделят хартията и пластмасата от обикновения боклук? Истината, може би. А тя е, че според бранша от икономическа гледна точка рециклирането не си струва.
По-добри технологии или избягване на боклука
Сметосъбиращите компании са двойно ужилени, отбелязва Дънкан Уотсън, който управлява най-големият рециклиращ завод в щата Ню Хемпшър. Дори без допълнителните количества отпадъци за преработване сметищата са на прага на капацитета си, а екоорганизации полагат всички усилия да се опитат да попречат на създаването на нови депа.
„Какво да правим?“ се питат не само мениджърите по управление на отпадъците, докато пластмасовите боклуци се издигат на камари в бунищата.
Някои организации се насочват директно към бизнеса. Групата „As you sow“ (от английски „каквото посееш“ – бел. прев.) е създала Инвестиционен алианс за решения за пластмасата (Plastic Solutions Investors Alliance), в който участват 25 институционални инвеститори. Те оказват натиск върху големи концерни за хранителни продукти като Nestle, Unilever и PepsiCo да се откажат от опаковките, които не могат да бъдат рециклирани.
„Другият възможен отговор са технологиите“, убеден е поне Дънкан Уотсън. Най-модерните оптически и електрически процеси за сортиране, комбинирани помежду си, вече позволяват отпадъците да се разделят по-добре и да се произвеждат „чисти по сорт“ материали за рециклиране. Така пресованите бали може би отново ще станат желана суровина.
Изграждането на подобни съоръжения обаче изисква големи инвестиции. В момента компаниите се въздържат, тъй като се опасяват най-вече, че Китай може да реши отново да приема отпадъци и по този начин да обезсмисли инвестиционните проекти.
