Анексирането на Крим, а също и разярилия се конфликт в Донбас, макар и да са непосредствен повод, все пак не са единствената причина за влошаване на отношенията между Евросъюза и Русия. Това продължава през последните 25 г.и придоби вече системен характер.

Структурните проблеми на Евросъюза, а също и коренната промяна в структурата на световния ред само задълбочават ситуацията.

Една от главните причини за кризата в отношенията между Брюксел и Москва от самото начало бяха различните очаквания по отношения на целите на тези отношения. Евросъюзът очакваше от Русия процес на постепенно сближаване по примера на държавите от централна Европа, и това трябваше да стане въз основа на приемането от Москва на нормите, ценностите и принципите на ЕС и Европа. В хода на този процес Русия би трябвало да стане съвместима с Евросъюза и да се движи в посока влизане в ЕС. Но това, естествено, беше немислимо поради размерите на Русия.

За разлика от това Русия искаше колкото се може по-бързо да стане пълноценен член на евроатлантическата общност и очакваше от Евросъюза разбиране за руската позиция и интереси. В крайна сметка в Европа трябваше да се появят съвършено нови структури за сътрудничество и за сигурност с пълноправно участие на Русия.

Различни очаквания

Различните очаквания и взаимно изключващите се приказки доведоха до това, че общата концепция за бъдещето на тези отношения не успя дори да възникне. Използвани бяха еднакви термини, само че под тях се разбираха съвсем различни неща. Макар в рамките на безбройните форуми представители на двете страни постоянно да говореха помежду си, те не се чуваха един друг, и така продължи 25 години. По такъв начин огромното взаимно разочарование беше програмирано. Взаимните санкции в дадения случай са видимо изражение на отчуждението. Независимо от отслабването на трансатлантическите връзки, само чисто прагматичното икономическо партньорство може да бъде реално в отношенията между Евросъюза и Русия.

Живот един до друг, но не един с друг

Що се отнася до стратегическо партньорство в широкия смисъл на това понятие, то сега въобще не бива да се очаква. Евросъюзът и русия ще живеят един до друг, но не заедно. Евросъюзът за Русия, както и Русия за Евросъюза окончателно се превърнаха в нещо друго – те станаха примери за всичко това, което самите те и не биха искали да са, а също и основание за търсенето на собствена идентичност и самоопределение по метода ex negativo.

Бившият главен идеолог на Крeмъл Владислав Сурков в неотдавна публикуваната си статия „Самотата на мелеза“, в която става дума също за отношенията между ЕС и Русия, цитира думите на руския рапър Oxxxymiron: „Наоколо само тръни, тръни, тръни…че къде са звездите?“. Сурков продължава да бъде оптимист и е уверен, че нещата ще тръгнат нагоре. Много скоро според него ще стане по-добре и звездите ще се появят. Неволно тези думи извикват в паметта виц за „Радио Ереван“. На въпрос „Кога ще стане по-добре?“ следва отговорът: „По-добре вече, беше.“

Комфортният етап в отношенията между Евросъюза и Русия остана в миналото, и следва да се опасяваме, че най-ниската точка още не е достигната. /Александър Дубови, в. „Ди Пресе“