Мосул бе освободен от ИД. Победата над джихадистите обаче не означава автоматично и мир. В източните части на града, които бяха освободени преди повече от шест месеца, хората все още живеят в мизерия и несигурност.

Девет месеца. Толкова продължи кръвопролитната, брутална битка за Мосул. Вторият по големина иракски град най-после се освободи от т. нар. "Ислямска държава" (ИД), а джихадистите изгубиха един бастион с огромна символична сила. Тъкмо в Мосул преди три години Абу Бакр Ал Багдади провъзгласи създаването на своя халифат - и то в джамията Ал Нури, която самите джихадисти наскоро вдигнаха във въздуха. И тъкмо от Мосул тръгна легендата за непобедимостта на ИД, която през 2014 година обърна в бягство далеч по-многочислената иракска армия.

Какво предстои?

Сега джихадистите бяха изтласкани от Мосул и това наистина е повод за радост – стига положението на хората в града най-сетне да се подобри, стига да се вземат мерки за възстановяването на разрушенията и да се гарантира сигурността на гражданите. Засега обаче това са само пожелания. Не само, защото ИД продължава да изпраща терористи-самоубийци по многолюдните пазари. Но и защото никой не знае как ще бъде запълнен властовият вакуум, който остава, след като джихадистите бяха прогонени и изгубиха териториите си.

Коалицията срещу ИД е съставена от сили с най-противоречиви интереси. Единственото, което досега ги сплотяваше, бе общата цел: да победят "Ислямска държава". Сега обаче врагът е прогонен от Мосул и старите противоречия като нищо ще избухнат отново. В града и около него са се скупчили: иракска войска, полиция и антитеростични подразделения (всичките предимно под шиитско ръководство, както и правителството в Багдад), плюс така наречените "мобилизирани народни милиции" (също главно шиити, а част от тях – верни съюзници на Иран), плюс въоръжени сунитски групировки и като за капак - кюрдски пешмерги от две враждуващи фракции.

Всяка една от тези сили има свои собствени цели. Например кюрдите, които на 25-ти септември смятат да проведат референдум за независим автономен регион Кюрдистан. Или пък шиитските бойни подразделения, част от които навярно ще се противопоставят на демобилизацията и разоръжаването, планирани след превземането на Мосул.

Непрестанните кръвопролития между Тигър и Ефрат открай време се подхранват именно от нерешените конфликти между изброените групировки, които допълнително се задълбочават от религиозните напрежения между сунити и шиити. Всичко това се случва в гравитационното поле на големия регионален конфликт между Саудитска Арабия, Турция и Иран – и с пряката намеса на Русия и САЩ, които играят ролята на "велики сили". Нека не забравяме и още нещо: битката срещу т.нар. "Ислямска държава" е пряко следствие от нападението на САЩ срещу Ирак през 2003 година, което беше в нарушение на международното право.

Освобождаването на Мосул струваше на иракската войска и въоръжените групировки много кръв. Като награда сега те ще настояват за политическо влияние. Или най-малкото ще искат да припечелят от възстановяването на града. И все пак най-високата цена платиха цивилните в Мосул: хиляди бяха убити, 900 000 напуснаха града. В Мосул живеят главно сунити, които сега се страхуват както от джихадистите, така и от войските на коалицията. Защото правозащитниците твърдят, че освободителите също извършват военнопрестъпления.

Кое сега е най-важното?

В източните квартали на града, откъдето ИД беше прогонена преди повече от шест месеца, днес се надигат недоволство и страхове. Там все още няма електричество, нито питейна вода. Хората получават такава единствено от цистерните на ООН. А учителите в новооткритите с много ентусиазъм училища продължават да работят без да получават заплати. И други градове, от които бяха прогонени джихадистите - като Рамади, Фалуджа и Тикрит - днес все още са в развалини.

За пореден път става ясно, че външните сили, международната общност могат да организират спечелването на война, но не и установяването на мир. За възстановяването на Мосул ще трябват много, много пари от международните донори. Но те ще бъдат добра инвестиция. Защото с тяхна помощ може да се притъпи чувството на иракските сунити, че са останали пренебрегнати. Та нали тъкмо това усещане беше и една от причините за възхода на т.нар. "Ислямска държава".

В момента обаче най-важно е това: по никакъв начин не бива да се допускат нови вражди за властта в Мосул.