Европейците престанаха с опитите да замазват разногласията си с президента Тръмп и Съединените щати. По традиция респектирани от американското ръководство и с мисълта за ключовата роля на тази страна в отбраната на Европа и световната търговия обикновено европейските лидери преглъщат или смекчават критицизма си към президентите на САЩ.

Като цяло европейците не бяха доволни например от нежеланието на президента Барак Обама да се намеси в Либия и Сирия или от мудността му да се ангажира в задалата се международно конфронтация с Русия заради Украйна. Техните критики обаче бяха дискретни.

В Хамбург, на срещата на върха на Г-20, публичните разногласия с Тръмп обаче бяха нещо обичайно. Тези разделения намериха отражение и в европейската вътрешна политика - от Великобритания през Франция до Германия, където канцлерът Ангела Меркел каза, че Европа трябва “да вземе съдбата си в свои ръце” и да спре “да замазва” очевидните разногласия.

Новият френски президент Еманюел Макрон, чието избиране възвърна увереността на европейците, каза директно: “Нашият свят никога не е бил толкова разделен. Центробежните сили никога не са били толкова мощни. Нашите общи ценности никога не са били толкова застрашени”.

Макрон, който по време на срещата размаха своя айфон като символ на глобалната търговия, остро критикува хора като Тръмп, които не подкрепят многостранните институции, а насърчават национализма. “Нуждаем се от координация, от повече координация”, каза Макрон. “Нуждаем се от организациите, които бяха създадени след Втората световна война. В противен случай ще се се върнем към тесногръдия национализъм.”

Тръмп и вотът на британците за излизане от ЕС “се оказаха големи обединители в Европейския съюз”, казва Марк Ленард, директор на Европейския съвет за външни отношения. “След френските избори в Европа е налице отново усещането за увереност”, за видимо отстъпление на популизма, за повишаване на икономическия растеж и за изгледите Меркел да бъде преизбрана през септември, казва той.

По думите на Ленард “има нарастващо желание за неотстъпчивост пред Тръмп, който прави така, че Меркел да изглежда фигура от международно значение”. “Ако изборите са за това кой може да спаси международния световен ред от Тръмп”, добавя той, опозицията срещу Меркел изглежда незначителна и тя намира ревностен партньор в лицето на Макрон. “Те се подтикват един-друг и заедно се чувстват по-самоуверени и освен това ще помогнат за запазването на единството на Европа.”

Ян Техау, директор на Форума “Ричард Холбрук” към Американската академия в Берлин, казва: “Сега има по-открито конфронтационен език спрямо Съединените щати. Европейската общественост вече говори без заобикалки за Тръмп, но сега това правят повечето европейски лидери, които не искат повече да замазват тези разногласия”.

Според Техау, ако до този момент европейците са се сдържали, сега е налице усещането, че “Тръмп няма задръжки и би казал какво ли не и сега европейците смятат, че могат да правят същото”. “А това означава по-малко взаимно уважение и по-малко взаимно доверие”, казва той.

Френският анализатор в областта на сигурността Франсоа Айсбур се съгласява. “Резервираността изчезна”, казва той. “Очевидно няма наказания за твърда игра срещу Тръмп, без непременно да се засяга сигурността, но за климата например.”

В Хамбург напрежението бе най-видимо в политиката за климата и в търговията. Оттеглянето на Тръмп от Парижкото споразумение получи масово порицание и всички ръководители освен Тръмп нарекоха споразумението “необратимо”.

Дебатът за климата на срещата показа колко трудно е да бъде изолирана най-богатата и най могъща страна в света. Американците се опитаха да убедят няколко държави като Турция и Полша (които Тръмп посети малко преди да отиде в Хамбург) да се доближат до американската позиция за климата, но срещнаха отказ.

Австралия и Саудитска Арабия, които Тръмп ухажваше, също клоняли към одобряване на част от американската позиция в заключителното комюнике, особено относно “близкото сътрудничество с други страни, за да им се помогне да добиват и използват изкопаеми горива по-чисто и по-ефективно”, казват европейски представители.

Запознатата с преговорите Сара Ладисло, директор на програмата за енергия и сигурност във вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания, отбеляза, че много от държавите със залежи на изкопаеми горива, които искат да продължат да изнасят по-ефективни технологии за добив на газ и каменни въглища, може да почувстват облекчение от смяната на тона.

Британският премиер Тереза Мей също се опита да балансира голямата непопулярност на Тръмп във Великобритания със собствената си нужда от американска подкрепа за излизането на страната от ЕС и за бъдещи търговски споразумения.

Тя бе критикувана, че не е включила климата в четирите си приоритета на срещата в Хамбург и че се е почувствала удобно от обещанието на Тръмп за “много силно” търговско споразумение с Великобритания след Брекзита, което ще бъде завършено “много, много бързо”. Мей дори изрази надежда, че Тръмп може да смени позицията си за Парижкото споразумение, въпреки несъгласието на Меркел. И накрая всички колебаещи се членове се присъединиха към 19-те, а не към единия.

Независимо от това Белият дом видя напредък. “Голямото мнозинство от Г-20 подкрепи виждането на президента за универсален достъп до евтина и сигурна енергия, включително намирането на начини за изгаряне на изкопаемите горива по-чисто и по-ефективно”, заяви Джордж Дейвид Банкс, специален сътрудник на Тръмп по международната енергийна и екологична политика и главен американски преговарящ по климатичните промени на конференцията на Г-20.

В областта на търговията бяха положени повече усилия за постигане на компромис. Досегашните позиции на Г-20 за свободна търговия и против протекционизма бяха отслабени, за да бъде осигурена подкрепата на САЩ. В заключителния документ за първи път бе споменато правото на страните да защищават своите пазари “със законни инструменти за търговска отбрана”.

Формулировка, която дава на Тръмп пространство да прокарва своята политика за “Америка на първо място” във въпроси като вноса на стомана, по който Вашингтон говори за рестрикции заради “националната сигурност”. Групата се съгласи да ускори работата по изготвяне на глобална ревизия на производството и продажбата на стомана, при което всички санкции да влизат в стандартите на Световната търговска организация.

Общо взето такива открити разногласия могат да подкопаят в бъдеще единството по време на кризи, пише в имейл Есвар Прасад, професор по икономика и търговия в Университета “Корнел” в САЩ. “Тръмп постави останалите страни от Г-20 в до голяма степен отбранителна позиция”, казва той, докато те се опитваха да ограничат щетите в сфери като глобализацията, мултилатерализма и климата.

Това обаче е “за сметка на подкопаването на ръководството на САЩ”, отбелязва Прасад. “Щом в спокойни времена излизат наяве такива разриви, за групата ще бъде много по-трудно да работи заедно при по-сложни обстоятелства”.

Все пак политиката също е от значение. Европейците са решени да накажат Тръмп за отказа му от Парижкото споразумение в името на “дипломатическото достойнство”, казва Пол Бледсоу, бивш съветник на президента Бил Клинтън по промените в климата.

“Тъй като европейските лидери настояваха пред Тръмп да остане, а той ги смъмри толкова директно,” обяснява Бледсоу, “аз смятам, че те са решени да покажат на (американската) администрация, че ще трябва да плати цена, дори това да не е изцяло в интерес на Европа”.