Най-добрите неща, случили се на човечеството, са резултат от либералната демокрация. Но нейните врагове искат да я заличат. Защото самото ѝ съществуване е свидетелство за собствения им провал. 

Както всички ние много добре знаем, хиляди, стотици хиляди, дори милиони мъже, жени и деца от Италия, Испания, Франция, Германия, Белгия и Холандия и въобще от цяла Европа бягат към богатите страни от Северна Африка - Алжир, Тунис, Либия, Мароко и Египет, за да търсят там работа и поминък, защото в собствените си страни гладуват. Всички те излагат живота си на опасност, като прекосяват Средиземно море с пробити лодки, водени от каналджии-грабители.

Както всички ние много добре знаем, мексиканският президент се закани да вдигне двайсетметрова стена между Мексико и Съединените американски щати, за да попречи на стотиците хиляди обеднели американци да нахлуят в Мексико.

Както всички ние много добре знаем, Полша, Литва, Латвия, Естония и дори Румъния се стремят да се изскубнат от хищните лапи на Европейския съюз и да се присъединят към благоденстваща Русия и нейния Евразийски съюз. Преселническият поток от Запад към Изток не спира нито за ден, както всички ние много добре знаем.

Звучи Ви нелепо? Струва Ви се, че това са брътвежи, сътворени от някое болно съзнание? Ако наистина така Ви се струва, то е, защото си е така. Това наистина са нелепици.

А как Ви се струва това твърдение: Както всички ние знаем, либералната демокрация се провали.

„А, това е вече друго. Това изглежда смислено. Ми така си е, какво. Провали се либералната демокрация" - ще рекат мнозина. Само дето това твърдение е като предишните. Просто защото ако беше вярно, и предишните твърдения щяха да са верни.

Ето защо либералната демокрация е свръхуспешна

Преселението на милиони хора към либералния Запад доказва пълното, цялостно, неоспоримо, че дори зрелищно тържество на либералната демокрация. И пълния, цялостен, неоспорим, че дори зрелищен провал на другия свят. Света на държавите с едноличен режим, на верските и на тоталитарните държави.

Най-богатата на суровини държава в света е Русия. А една от най-бедните на суровини е Южна Корея. Но през 2016 година Южна Корея надмина Русия по брутен вътрешен продукт. И то като цяло, не на глава от населението. По БВП на глава от населението Русия е по-назад от иначе скромни държави като Румъния, Малайзия, Ливан, Хърватия, Словакия, Естония, Литва, Гърция, Тринидад и Тобаго.

Високи технологии, наука и научни открития, образование, съвременно производство и производителност на труда, нововъведения, свръхпроизводство и свръхпотребление - всичко това са достижения на свободния свят и на либералната демокрация.

Многобройните чисто човешки достижения - увеличението на пенсиите и заплатите, на обществените и здравните осигуровки, подобряването на условията на труд, нарастващият брой почивни дни и намаляването на работното време, високата продължителност на живота, намалената детска смъртност, все по-успешното лечение на всякакви болести - всичко това са достижения на държавите с либерална демокрация.

Всички стопански показатели, всички данни за житейско добруване показват и доказват несъмнените предимства и несъмнения възход на либералната демокрация. Светът е вървял напред само при свободна търговия и отворено стопанство. Италианското, а това ще рече европейското и световното възраждане, е било предшествано от търговията на Венеция и Генуа с Близкия изток, Индия и Китай. Европейската индустриализация, а това ще рече световната индустриализация, е предшествана от свободната търговия с новооткритата Америка, от вноса на злато и износа на познания.

Европа е вървяла напред и е дърпала света след себе си само когато е била отворена и свободна. Когато европейските държави са споделяли общи ценности със свободна размяна на идеи, стоки, хора, виждания, открития и достижения. Същото важи и за Америка.

Някак от само себе си уж, но всъщност като следствие на либералната демокрация и свободната търговия, Америка налучка една много изгодна за себе си, а и за света размяна. Изнася производства, в които се влага първичен труд, неизискващ особени познания и образование, и внася познания, умения, открития и нововъведения. Работниците и работничките в Китай и Индонезия примерно да сглобяват джаджи, а развитият свят да ги измисля. Едно добро и полезно разпределение на световните блага, което освен всичко друго дава възможност на по-изостаналите държави да овладеят съвременните производства и също да дръпнат напред. Както направиха Китай и Южна Корея например.

Тръмп обаче се заканва да върне нещата обратно. Да отдели САЩ от останалия свят. Да накара милиони американци да сглобяват джаджи, за да не бъде изнасяно сглобяването им навън. Да премахне ограниченията върху енергетиката и да даде работа на 50 000 миньори. Как? Като им раздаде бургии да дупчат скалите? Съвременният миньор е компютърджия. Стои в голяма стая, пълна с електроника, и управлява машини.

Либералната демокрация на САЩ все пак ще издържи и такива политически чудатости като Доналд Тръмп. Но Русия с нейния едноличен, а донякъде и тоталитарен режим няма как да издържи на Путин. Неслучайно страната е пред стопански крах.

И тук тържеството на либералната демокрация е неоспоримо. Историята наистина спря, както бе предвидил Фукуяма. Може би само Китай е изключение - еднопартийна, но пък производителна държава. Само че на какво ли мнение са онези двеста милиона китайци, които работят без документи и са всъщност съвременни трудови роби? Сегашните световни лутаници не опровергават Фукуяма. Движението на десетки неуспешни и несъстояли се държави не е напред, а назад към Средновековието, към верските управления, към едноличните режими и към тоталитаризма. Познато, вече живяно и вече било. Съвсем отделен е въпросът, че и сегашната либерална демокрация има нужда от развитие и усъвършенстване.

Но точно те, провалените и несъстоялите се управления, обявяват либералната демокрация за провалена. И точно те по всякакви начини (тук да споменем хибридната война) се нахвърлят върху нея. Защото самото ѝ съществуване е свидетелство за техния провал.

Доброто и Злото

Но тържеството на либералната демокрация, макар пълно, цялостно, неоспоримо и дори зрелищно, не е окончателно. Тя е уязвима. Защото от лекомислие или от отпуснатост, от самодоволство или от небрежност започна да обърква понятията. Такива понятия като алтернатива, толерантност, баланс на силите и равновесие. Тя разчита на баланс, но Злото не уравновесява Доброто, нито пък може да бъде негова алтернатива.

То го унищожава. Либералната демокрация се прави, че не вижда как враждебните ѝ режими се отнасят към половината човечество като към говеда за разплод. Да търпиш подобна зверщина и диващина в никакъв случай не е равнозначно на многообразие на мненията. Да приемаш, че някъде по света обществото може да се управлява според дивашките представи и закони на кръвожаден племенен вожд и завоевател от седми век не е проява на търпимост - това е съучастничество в мракобесие.

Да наричаш „културно различие" изнасилването на деца (когато женят деветгодишни момиченца за дърти пергиши) не е проява на търпимост, а съучастие в престъпление. Заплаха за развития свят не са самите преселници и бежанци, заплаха е средновековният свят, от който те идват и който мнозина от тях носят със себе си.

Къде сме ние, къде е България в този пореден световен сблъсък? Ние, които иначе много добре знаем, това точно не го знаем съвсем. Не знаем точно къде сме. Поне да знаехме, че не го знаем, а ние май и това не знаем. Много добре не го знаем.