Проблемът на сепаратизма, сдържан две десетилетия, се завръща на Балканите, поради променящата се геополитическа среда, която променя и местния баланс на силите.

Наложеният и до голяма степен натрапен модел на глобализма и неолиберализма ще продължи да руши Европейския съюз и Балканите, защото не се забелязва и капка разум или намерение за промяна.

Либерално-глобалните политики унищожават националните държави и ЕС и региона.

Въпреки промяната в света, в САЩ и Русия, само Европейският съюз остава в капана на мултикорпоративните интереси, като унищожава националните държави, националната, културна и религиозна идентичност и история на народите.

След като и в САЩ, победи здравият разум и интуицията за самосъхранение на американския народ- за съжаление в Берлин, Брюксел, промяна няма.

Ако европейците не бяха принуждавани да приемат бежанците с проблемите, които те носят със себе си, нямаше да има такива съмнения за целостта на ЕС.

Затова Великобритания напуска, затова и във Франция не се знае как ще завършат изборите и накъде ще тръгне Италия и други страни.

Надвисва нова териториална уредба в скандално създадените анклави-държави на Балканите. Все още има малки шансове мнозинствата и малцинствата мирно да се разберат за по-естествена форма на децентрализация, която да запази държавността. Коя велика сила ще рискува да бъде арбитър не е ясно още. Съществува голям вакуум на сила и власт.

Натрапчивият мултикултуризъм постави Балканският полуостров пред вероятност от поредица от нови етнически и религиозни конфликти. Сигурността и дебата за бъдещето на Балканите е изоставена от парализираната политика на европейския мултикултуризъм и глобализъм.

Под безпрецедентния натиск на клана на глобалистите и неоконите от САЩ, когато бяха в силата си, бяха създадени редица кървящи ислямски тумори и ред неестествени мултинационални държави в сърцето на Европа. Американските протежета от Брюксел и Берлин клекнаха, дори за най-скандалното формирование-Косово. През 2008 г., след години на стагнация и неясен законов статут, Косово – територията с население 1,7 милиона души обяви независимост с подкрепата на въпросния клан от САЩ и от европейски страни. В малка част от северната част на Косово, където сърбите доминират, оказват съпротива срещу новата ислямска държава в сърцето на Европа и Косово де факто е разделена по етнически линии.

Тогава говорехме за очевидната несъвместимост на признаването на Косово ,с международното право, въпреки несъмненото дестабилизиране на Балканите, а и на цяла Европа, въпреки неизбежното клониране на проблема в безброй нови сепаратистки напрежения, се подкрепи поредната измислена от болни мозъци мюсюлманска държава в Европа. За съжаление, сега, когато въпросния клан-архитект на налудничавото деление на Балканите и създаването на албанско-ислямски държавни експерименти пада, ситуацията на Балканите се изостря.

„Демократична Европа" тогава и сега затваря очи за разкритията и фактите на Карла дел Понте, че членове на Армията за освобождение на Косово са убивали невинни граждани и след това продавали техните органи и приема Хашим Тачи.

Балканският полуостров отново се превърна в най-нестабилния регион в Европа, където разделените, мултиетнически държави преживяват в състояние на замразени конфликти, изискващи многохилядни мироопазващите сили.

Мултиетническите държави не работят, защо малцинствата в региона са загрижени за основните си права и сигурност.

Недоволните малцинства се изолират от държавите, които смятат за нелегитимни и въпросът вече не е как тези мултиетнически държави ще могат да работят, а как да се спасява положението и как да се избегнат военни конфликти.

Днес надвисва вероятността част от Балканите да се разделят по импровизиран, неконтролиран начин, воден от местните сепаратисти и рискът от насилие.

Религиозните и етнически малцинствата не искат да бъдат част от държавата на друга етно религиозна група, а мнозинствата не искат малцинствата да живеят на техните земи.

Хегемонията на мултикултуристите наложила сегашните граници и политическата подредба след разпада на Югославия пропада.

Идиличните надежди за бъдещето на Балканите умряха с началото на настоящата политическа криза в ЕС и осмисляне безнадеждността на евроинтеграцията. Американците вече си имат по-важни грижи от Балканите и естествено е вакуумът да се заема от Русия и Турция,(доскоро, преди да й започнат колосалните проблеми).

Косовските сърби правят Асоциация на сръбските общини, без решението на косовския парламент. Босненските хървати оформят своите искания. На Балканите демокрацията регресира и различните национални групи са по-разделени от всякога. Босненските сърби планират да напуснат и възможността те да бъдат слети заедно с хърватите в единна, босненска политическа общност за спасяването на Босна и Херцеговина, клони към нулата.

Албанците в Македония отказват да участват в правителството, освен ако техните македонски партньори не приемат нов политически договор. Днес има риск от разпадане на междуетническото разделяне на властта, което досега държеше Македония обединена.

Босненските сърби вече оспориха Дейтънските споразумения с референдум. Сега се очертава нов референдум за върховенството на конституционния съд на Босна и Херцеговина и до 2-3 години Република Сръбска може да отреже повечето си връзки с останалата част на Босна и Херцеговина. Досега християнските малцинства бяха принуждавани да приемат статуквото със заплахата от санкции или друга форма на наказание, ако се опитват да предприемат действия, насочени към сепаратизъм.

Референдумът в Република Сръбска показа, вече няма международен консенсус и опасността мнозинствата да започнат насилствено да смиряват непокорните малцинства нараства.

Балканите нямат и никога не са имали и не са приемали дори елементи на проваления мултикултурализъм и конституционния либерализъм и малцинствата нямат доверие в споделените институции. Историята на насилие, зверства, крайната корупция и разпространената бедност разруши окончателно доверието между различните национални групи.

Дали най-доброто решение за тази криза в сигурността е преминаването към национални държави, основани върху принципа политическите граници да съвпадат колкото се може с демографските реалности? И възможно ли е да стане мирно?

Националната държава разрешава на по-голямата част от населението да се възползва от правата и възможностите си без страх от етническа ,позволяват на уязвимите групи да живеят в условия на относителна сигурност. Отношенията между Хърватия и Сърбия или между Сърбия и Албания, или между Албания и Гърция са далеч от перфектните, но са функциониращи, защото, с изключение на някои малки гранични спорове, никоя от тях няма претенции към територията на другите.

Ситуацията в мултиетническите страни като Босна, Македония и Косово, се изостря, защото големи, недоволни малцинства живеят в компактни територии, съседни до тези на мнозинството и постоянно отправят искания, които ядосват и притесняват мнозинствата.

Постигането на прехода към националните държави, среща съпротивата от мнозинствата в рамките на международното право.

Подходът може да бъде или кръвопролитен или постепенен и доброволен, наложен със сила от световен хегемон.

Автор: Йордан Халачев