Смяната на караула в Европарламента не е непременно добра новина за Европа. По най-малко две причини. На тях се спира нашият кореспондент в Брюксел Бернд Ригерт.
Европейският парламент (ЕП) си има нов председател. Да, това определено не е новината на деня, но за ЕС тя е от голямо значение. За първи път евродепутатите изчерпаха докрай сложната и тромава процедура - и избраха накрая консерватора Антонио Таяни. Този път нямаше тайни преговори, нито задкулисни договорки. Стари коалиции бяха разтурени, за да бъдат изковани нови съюзи. Накратко - демокрация в действие.
ЕП след избора на Таяни
След този вот никой вече не може да обвинява Европарламента, че не взимал свободно решенията си. Каквото и да си мислим за Таяни, когото познаваме като доверено лице на Берлускони, отсега е ясно, че като председател на ЕП той ще се различава доста от предшественика си Мартин Шулц. На този пост, който е по-скоро с чисто протоколни функции, германският социалдемократ успяваше да прави истинска политика, да кове мнозинства и да постига компромиси със Съвета на министрите и с Европейската комисия. Казано накратко: Шулц надскочи компетенциите си и даде лице на Европарламента. Таяни със сигурност няма да е толкова активен: италианецът не е кой знае колко амбициозен и ще залага повече на представителните функции, отколкото на активните действия.
Така този пост ще се свие до обичайните си размери. В обществените възприятия председателят на ЕП отново ще се превърне в маловажна фигура, а самият Европарламент ще загуби лицето си - особено в най-голямата страна-членка Германия, където вече спрягат Мартин Шулц като кандидат за канцлерския пост или най-малкото за външен министър.
Във времена като днешните
Още по-тревожно е обаче, че с битката около избора на нов председател на ЕП де факто бе сложен край на неофициалната голяма коалиция в Страсбург и Брюксел. Досега консерватори и социалдемократи успяваха да приемат заедно закони и да водят преговори с Европейския съвет. Всичко това вече е история. Оттук нататък мнозинствата ще се менят, а формирането им ще бъде много трудно. В резултат от това решенията ще станат непредвидими, а евроскептиците и популистите навярно все по-често ще влизат в ролята на балансьор, който ще накланя везните в едната или в другата посока. Така европейското законодателство ще забави ход и би могло да стане по-неефективно.
Във времена като днешните, белязани от предизвикателства като Брекзит, Тръмп и миграцията, това развитие не вещае нищо добро. Затова центристките сили в ЕП трябва отново да се сближат. В името на Европа.
