Великобритания ще напусне европейския вътрешен пазар и ще се стреми към ново споразумение с ЕС. Искаме или не, Брекзитът ще дойде. Крайно време е Брюксел да го приеме и да спре да се цупи. Коментар на Кристоф Хаселбах.
Голямото чакане свърши. Най-сетне британците и континенталните европейци придобиват по-ясна представа за начина, по който трябва да изглежда излизането на Великобритания от ЕС. А това определено е напредък! Дълго време мнозина се надяваха на какво ли, някои дори си правеха илюзии, че Брекзитът може да бъде отменен. През последните месеци ставаше въпрос най-вече за това дали британците могат да останат в европейския вътрешен пазар. А отговорът на ЕС беше категорично "НЕ". Под мотото "Или всичко, или нищо!" още преди референдума председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер отправи гневната заплаха, че "дезертьорите няма да бъдат приети с отворени обятия".
ЕС сам си вреди
И днес в много от брюкселските изявления се долавя злорадство: например когато става дума за падането на курса на лирата или просто за желанието Великобритания да бъде наказана. По този начин Брюксел вероятно иска да дисциплинира останалите 27 страни-членки. Но всъщност така засилва евроскептицизма и вреди сам на себе си в икономическо отношение. Най-вече германските износители би трябвало да имат интерес от достъп до британския пазар без търговски ограничения, защото този пазар е един от най-важните за тях. Всяка пета изнесена в чужбина германска кола например отива във Великобритания.
Сега британците се виждат принудени да търсят нови пътища и да предприемат офанзива. Те искат да напуснат вътрешния европейски пазар и да преговарят с ЕС за възможно най-тясно икономическо и търговско партньорство. Това стана ясно от речта на Тереза Мей. Впрочем, тя бе изпълнена с известна доза предизвикателство и гордост. Великобритания не иска да отправя молби към Брюксел. Тя иска да се отвори към целия свят. А към това ѝ желание добре подхождат и намеренията на бъдещия американски президент Доналд Тръм за създаване на двустранно споразумение за свободна търговия с Лондон. Като се имат предвид огромните трудности, с които се сблъсква ЕС при преговорите за международни търговски договори, не е изключено и други трети страни като Китай и Бразилия да подпишат отделни споразумения с Великобритания.
Малцина британци искаха да се стигне дотук. Тези, които гласуваха за Брекзит, искаха преди всичко да контролират миграцията. И за разлика от разпространеното в Германия мнение, тук не става дума за досегашните, а за бъдещите граждани на ЕС. Преди референдума често питаха бившия премиер Дейвид Камерън как смята да предотврати евентуалното установяване във Великобритяния на онези стотици хиляди мигранти, които през следващите години ще получат германско гражданство. Дейвид Камерън обаче нямаше готов отговор на този въпрос. А политиката на Ангела Меркел на неконтролирана миграция явно добави решаващите няколко процента, дали тласък в полза на решението за Брекзит.
За привлекателността на ЕС
Решението вече е взето. Въпреки това Берлин и Брюксел трябва да преосмислят поведението си. От предупреждението на Жан-Клод Юнкер за дезертьорите лъха леко недоумение за това как въобще може да му хрумне на някого да обърне гръб на прекрасния брюкселски свят. Този свят не се съмняваше в себе си и в своята правота. Само че британското излизане поставя под въпрос целия досегашен ЕС. Всъщност това не е опасно, а по-скоро здравословно. Защото: европейската идея е един фантастичен проект, но тя не живее от натиск и наказания, а от собствената си привлекателност.
