Европейците са възмутени от плановете на Тръмп да премести посолството на САЩ от Тел Авив в Ерусалим. Но забравят, че и сами имат вина - голяма вина. Коментар на Кристиан Майер във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Парижката конференция, проведена вчера (15.1), едва ли ще влезе в близо стогодишната история на близкоизточния конфликт като повратна точка. Израелците и палестинците дори не присъстваха на обсъжданията във френската столица.

Все пак представителите на близо 70 държави, които се бяха събрали там, имаха възможност да демонстрират единодушие поне по един въпрос: плановете на Доналд Тръмп да премести американското посолство в Израел от Тел Авив в Ерусалим. Чуха се редица предупреждения в тази връзка - на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който заяви, че подобно нещо би създало "риск от нова ескалация", и на френския му колега Жан-Марк Айро, който смята, че плановете на Тръмп могат да имат "тежки последици".

И до днес международната общност не признава позицията на Израел, че завладеният през 1967 година Източен Ерусалим е негова "вечна столица". Толкова повече радост изпитва навярно правителството на Нетаняху от плановете на бъдещия американски президент Тръмп, който очевидно е благосклонно настроен към израелските заселници.

Европейците сега се оплакват от този ход на Доналд Тръмп, изпълнен със символично значение, но всъщност би трябвало да си припомнят, че от години се борят срещу неспирния строеж на нови израелски селища в и около Ерусалим само на думи.

*Заглавието е на редакцията.

Кристиан Майер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main