На 06.09. беше денят на българското Съединение. По този повод Александър Андреев припомня за Обединението на Германия преди 25 години и твърди, че изграждането на общество е по-важно от градежа на нация или на държава.
На английски му казват nation building, изграждане на нация. На български има „държавно строителство". Честно казано, и двете ме притесняват. Ще ми се най-вече да се гради общество, а не нация или държава. Мисля, че обединението на Германия именно като градеж на общество досега се развива много успешно. Но какво точно се случи тогава, преди близо 25 години?
"Ние сме един народ"
Най-напред гражданите на ГДР масово обърнаха гръб на държавата си - именно на държавата - и излязоха на улицата с лозунга „Ние сме народът", като поривът им беше най-вече демократичен. Неусетно обаче лозунгът претърпя промяна и се превърна в „Ние сме един народ". Тоест, поривът вече беше насочен към обединението на двете германски държави. Източногерманските демократи пожелаха единна нация и единна държава, а единното общество започна да възниква едва след това. И то най-вече защото обединена Германия запази удивително добрата конституция на бившата ФРГ и защото западногерманците приеха „бедните братовчеди" с трогателно внимание и се съгласиха да плащат в тяхна полза данък „солидарност", който и до днес плащат всички данъкоплатци в страната.
Мнозинството от източногерманците отдавна искаха да избягат в Западна Германия - както заради свободата и демокрацията, така и заради бананите. В България след два дни е 9 септември, така че нека си го кажем направо: и НРБ се провали заради несвободата, недемокрацията и не-бананите. Тоест, формулирано без уговорки: обединението на Германия беше всъщност доброволно и ентусиазирано присъединяване на ГДР към ФРГ. Но заради голямата политика и заради демокрацията трябваше леко да се маскира. Знаете, че по онова време най-вече Великобритания никак не го искаше, резерви имаше и Франция. За разпадащия се Съветски съюз - главно в лицето на Горбачов и Шеварднадзе, най-важно беше да се запазят мирът и стабилността, пък и Западна Германия плати много милиарди за изтеглянето на съветските войски от ГДР. Има обаче и друго: обединението никога нямаше да се осъществи, ако Горбачов от самото начало знаеше какво ще излезе накрая: че обединена Германия ще бъде член на НАТО, а историческото обобщение на случилото се ще гласи „Западът спечели Студената война". Мнозина руснаци и до днес го възприемат като унижение, а от това чувство на унижение Владимир Путин черпи основния си властови ресурс. Лично аз мисля, че Западът наистина спечели Студената война, но на Русия поне на думи трябваше да ѝ бъде спестено това горчиво хапче.
Когато двете Германии се обединиха
И така: Германия се обедини, защото хората го искаха, защото уникалната политическа ситуация го позволи и защото тогавашният канцлер Хелмут Кол почти безразсъдно се втурна към открехналия се исторически прозорец. Обедини се мирно и без да се кара със съседите, но в същото време това обединение заложи и капани. Закъснялото настръхване на Русия вече споменах, а има и още. Икономиката и обществото на бившата ГДР се оказаха много по-различни, да не кажа по-изостанали, тъй че за спояването бяха нужни много пари и усилия. Обединителният патриотизъм възроди - макар и само у едно незначително малцинство - опасните идеи за някакво величие, ако не и превъзходство на нацията. А правилната и много последователна работа над архивите на Щази и комунистическото минало отвори мъчителни рани в тъканта на обществото.
Но общество възникна - общество на германците от двете някогашни републики. И в момента виждаме на какви удивителни усилия е способно едно такова силно и стабилно общество, виждаме как посреща и се грижи за бежанците - с германската добросъвестност и подреденост, но и с необичайна всеотдайност.
Разбира се, опора на тази всеотдайност е не на последно място благоденствието на германците. Което, между другото, също има нещо общо с обединението, превърнало Германия в още по-силна икономика, но и натоварило я в момента с най-тежките отговорности в европейската политика.
DW
