Например, активизира преговорите в Израел,Гърция и Кипър по въпроса за алтернативни газови маршрути, заобикалящи Турция, взе решение за строителство на стена по границата с Турция, отклони предложението на Анкара за съвместно строителство на съоръжения за недопускане на наводнения в Едирне.
Какво става с България? От какво е предизвикано това рязко захлаждане на българско-турските отношения? Как те ще се развиват в бъдеще? Ето мнението по въпроса на съветника на председателя на партия „Саадет" по външните работи, в миналото депутат на турския парламент, завеждащ катедрата по международни отношения на Университета „Уфук" в Анкара, доктор на политическите науки, професор Ойя Акгьоненч Мунисудин:
- Положението наистина е доста сериозно. Днешното поведение на България не се вписва в никакви рамки. Ще започна от наводнението. Стана природна катастрофа. Турция не веднъж беше предупреждавала България относно необходимостта да се задълбочат язовирите и да не се замърсява руслото на реките за да няма препълване по време на силни дъждове. Но българските власти така и не предприеха нищо. В резултат страдат нашите граждани. Такова безразличие и бездействие на българските власти е недопустимо.
По повод стената, тук е очевидно влиянието на Гърция. Нали те също искаха да вдигнат сена по нашата граница. По този начин гърците и българите искат да демонстрират, че на Турция не й е място в Европейския съюз. Но всичко това е толкова смешно, неприлично и някак си изглежда по детски.
Още през 30-те години на миналия век ние заедно изграждахме 1-ия Балкански пакт, след това 2-ия. През 1992 година поканихме България в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Винаги сме се отнасяли към България приятелски.
Една зряла, опитна и далновидна държава нямаше да се държи по този начин. Наложително е да решаваме проблемите, а не да бягаме от тях, поливайки с кал съседите и изгаряйки мостовете след себе си, които са създавани с десетилетия. Подходът на София е крайно опасен не само за самата нея и не само за бъдещето на турско-българските отношения, но и за региона като цяло.
Турция някак ще мине и без България, но на България без Турция ще й малко тежко. София сигурно си мисли, че след влизане в Европейския съюз тя става по-важна. А тя всъщност не вижда очевидното, т.е. че Европейският съюз стремително се движи към икономически крах и рано или късно ще потегли към пропастта и самата България.
В такава ситуация е прието да се изслушват и двете страни. Българския военен дипломат, бивш заместник-министър на външните работи на страната Радион Попов смята, че това е по-скоро частно мнение, а отношенията между България и Турция в рамките на съвременния свят се развиват добре:
Ако човек е добронамерен, няма да види особени поводи за тревога, но ако започне да търси под вола теле – там ги има достатъчно. Аз по-скоро мисля, че това е доста субективно мнение на господин съветника, и че не трябва да се търсят тревожните моменти и да се издребнява толкова много. Моето мнение е, че отношенията между Турция и България са не необходимото ниво.
Да, на нашето правителство много горчи от това, че Турция беше предпочетена от Москва за "Южен поток" или вече "Турски поток", но Турция няма вина за това. Ако трябва да се търси виновният, то е само в недалновидната българска политика.
Убедено смятам, че това е частно мнение и на междудържавническото ниво нашите отношения не страдат. И искрено вярвам в това. А пък дребните детайли около реките и строителството на стената едва ли ще хвърлят сянка върху нашите отношения. В края на краищата ние сме много добри съседи, ние сме партньори в НАТО и това, че сме загубили на този етап възможността да играем с Русия в "Южен поток", си е наша отговорност - българска.