"Цялата катедра в пълен състав пишеше и преписваше заявленията за уволнения и назначения", разказва Светлана Вернези, научен сътрудник от Симферопол. Тя е работила в националната академия за природосъобразно и курортно строителство, но от 1 януари това учебно заведение, както и всички университети в Крим преминават към Кримския федерален университет, който е под юрисдикцията на Русия. "Уволниха голяма част от хората и не ги назначиха отново. Има и неизплатени заплати, защото счетоводствата преминават от една банка в друга", казва тя. И в другите сфери на живота няма сериозни промени в сравнение с 2014 година, споделя тя. "Не се случиха никакви чудеса. В болниците, както и преди няма документация, няма нови формуляри на болничните листове. Наложи ми се да направя справка, но трябваше да я направя със задна дата, защото няма и нови печати", казва Светлана Вернези.

Нито влакове, нито маршрутки

Програмистът Олег Скромнов (името е променено, б.а.), сътрудник на водеща украинска компания е взел решение да се премести от Симферопол в Киев. "Спряха да предлагат нашата продукция в Крим и филиалът ни в Симферопол вече не работи", казва той. Главната причина обаче е коренната промяна на положението с обществения транспорт между полуострова и континентална Украйна. "Не пътуват нито влакове, нито маршрутки. Или трябва да се привдижваш със собствен транспорт, или трябва да търсиш услугите на превозвачи", казва Олег. А тези, които не разполагат със собствен автомобил, прекосяват границата пеша. "Хората ходят по пет километра пеша в студа", допълва Светлана Вернези.

И още една съществена промяна: след Нова година заплатите на държавните служители бяха намалени. "До края на 2014 г. те получаваха индексирани заплати. Увеличиха двойно украинските заплати и ги умножаваха по 3,8, или курса на рублата спрямо гривната по време на референдума. И тогава всички се зарадваха. А сега заплатите са приравнени с руските и на хората вече не им е до радост", казва Олег Скромнов. Той възнамерява да продаде жилището си в Симферопол. "Сега е изгодно да продаваш недвижими имоти. Цените в Крим се покачиха, а в Украйна паднаха. И човек може да заменя", казва той. Властите удължиха срока за пререгистрация на собствеността до 1 март. "Хората обаче се опасяват, че отново няма да смогнат. В Държавния кадастър има същите опашки, както и преди. Регистрацията трябва да се извършва по законите на Руската федерация, но никой не знае как да ги прилага", казва частният адвокат Жан Запрута. Според него възникват сериозни проблеми, защото до присъединяването към Русия строителното законодателство в Крим се е отличавало съществено от руското.
Руският паспорт поскъпна десетократно

Жан Запрута казва, че далеч не всички жители на Крим са получили руски паспорти. "Процедурата за издаване на руски паспорт стана много по-бюрократична. Ако човек няма адресна регистрация, трябва да докаже по съдебен ред, че до 18 март 2014 година е бил регистриран в Крим. Сега се оказва, че решението на съда не е достатъчно. Въпреки това трябва да бъдат представени документи, справки, удостоверения и т.н. Казват, че такива били изискванията на Русия", отбелязва Запрута. Преди хората са плащали по 300 рубли за издаване на руски паспорт. Сега таксата е 3 500 рубли. "Федералната миграционна служба окачествява "закъснелите" като чужденци, които получават руско гражданство, и им налага съответните такси", казва адвокатът.

Наблюдателят на международната правозащитна организация "Кримска полева мисия" (КПМ) Виктория Громова потвърждава това твърдение. "Съществуват сериозни проблеми в сферата на миграционния отчет. Властите налагат административни наказания на хората, които се намират на територията на Крим без паспорти. Глобяват ги и понякога ги арестуват. Въпреки, че те са подали документи за нов паспорт, но не се получили отговор", казва тя. Пред сериозни проблеми са изправени хората, живущи в Крим до 2014 година, които не се украински граждани. "Гражданите на Молдова и Узбекистан например трябва да подадат молба за временен престой, а процедурата по издаване на разрешение трае много дълго. Ако бъдат спрени от полицията, трябва да дават обяснения на какво основание се намират в Крим", казва правозащитничката.
Край на "разведряването"

Правозащитниците са сериозно обезпокоени от депортирането на известния кримско-татарси активист и правозащитник Синавер Кадиров. Съгласно решението на съда, той бил нарушил миграционното законодателство. "Кадиров няма паспорт на Руската федерация, но цялото му семейство е в Крим. Освен това руските власти са заявили, че всички жители на Крим, които не са се отказали от руско гражданство, се считат за руски граждани", казва Виктория Громова.

Още по-фрапантен е случаят с Ахтьом Чийгоз, който е зам.-председател на Меджлиса. Той беше лидер на кримските татари, които бяха против присъединяването на Крим към Русия. Понастоящем Ахтьом Чийгоз е в симферополски затвор. Властите го подозират в организиране на масовите безредици от 26 февруари 2014 година. "Помислете си само - 26 февруари 2014 година! Та това е близо месец преди преминаването на Крим под руска юрисдикция. Пълен абсурд! Дайте тогава да разследваме събитията и през януари, и тези през 2013 година", възмущава се провозащитникът Дмитрий Макаров от КПМ. Той отбелязва, че има и други случаи на насилие срещу кримски татари.

И ако до 1 януари се е наблюдавало известно разведряване на отношенията между кримските татари и руските власти, сега напрежението отново расте, установяват правозащитниците. Действително още в средата на януари 2015 година властите арестуваха няколко мюсюлмани по подозрение във връзки с групировката "Хизб-ут Тахрир". "През есента беше обявено, че до края на преходния период трябва да бъдат прекратени обиските и проверките за екстремистка дейност. Ясно е в този смисъл, че преходният период наистина свърши", заключава Дмитрий Макаров.
DW