През 2010 г. рускинята Алена беше обикновена млада жена със степен по икономика, която преглеждаше обяви за работа във вестници и уебсайтове. Тя не мечтаеше за небето; не искаше да бъде „момиче с кок и токчета“. Но когато попадна на кастинг за авиокомпания, реши да опита.

„Появих се с скъсани дънки, с разрошена коса, а там имаше момичета, които изглеждаха сякаш са излезли от Vogue“, смее се тя сега.

Очакваше да бъде отхвърлена, но седмица по-късно получи обаждане: „Приета си.“

Първото изпитание беше медицинският преглед. Алена тичаше сутрин, не познаваше никакви болници и премина всичко безпроблемно: кръвното ѝ налягане беше нормално, сърцето ѝ беше чисто, а зрението ѝ беше перфектно.

„Помислих си: „Ще летя една година и ще си намеря нещо почтено“, спомня си тя.

Но първият полет – от Красноярск до Новосибирск – промени всичко. Когато самолетът се издигна и земята изчезна под крилете му, тя за първи път почувства: "това е домът ми". В синята си униформа, държейки поднос, сервирайки чай и усмихната, тя осъзна, че няма нужда от нищо повече.

„Все едно се прибираш у дома“, казва тя, а погледът в очите ѝ не е фалшив, а искрено удивление от това как нещо толкова просто като обслужването в самолет може да се превърне в смисъл на живота.

Четири месеца без почивни дни: Как да станеш стюардеса

Обучението е четири месеца без почивни дни, от 7 сутринта до полунощ. Не е просто „как да сервираш кафе“. Това е оцеляване. Научиха я как да отваря люковете на Boeing 737, да гаси пожар в кабината, да поставя турникет и да извършва CPR.

„Мога да родя бебе или да реанимирам някого“, казва Альона, сякаш това е естествено продължение на задълженията ѝ.

Стюардесите практикуваха евакуация на симулатори: 90 секунди – 150 пътници. Със завързани очи търсеха аптечка в макет на самолет – Алена я намери за минута.

„След това осъзнаваш: не носиш просто поднос“, добавя тя.

Най-страшният момент?

Първото излитане. Сърцето ѝ се сви, сякаш беше изтръгнато от гърдите ѝ. Сега гледа филми за самолетни катастрофи – затаила дъх, но безстрашна.

„В небето съм кралица“, казва тя.

И е истина. Защото тук, сред рева на двигателите и скърцането на кабината, се чувства по-силна от всяко друго място.

От Москва до Пукет: Живот в постоянно движение

Альона работеше за две авиокомпании. Първо, вътрешни полети: Москва, Омск, Сочи. След това международни полети: Тайланд, Египет, Турция, Узбекистан. Европа – мечта, която никога не се сбъдна. Заплатата е 90 000 рубли (1800 лева) плюс бонуси: петзвездни хотели, храна и екскурзии.

„Живея в Пукет три дни, ям скариди и работата е моята радост“, усмихва се тя.

Но зад този блясък се крие изтощителен график: 12-часови полети, след това ден почивка и после обратно във въздуха.

„Летиш до Пукет, живееш в петзвездни хотели, ядеш омари... И след това спиш, не на плажа“, признава тя.

Тялото ѝ плаща цената: разширени вени, проблеми с органите, хронична умора. Много стюардеси се борят да заченат. Алена носи компресионни чорапи, приема витамини и следи стойката си. И въпреки това, тя не се оплаква. Защото знае: никой не работи така, както тя. На никое друго място светът не изглежда толкова малък, а свободата толкова абсолютна.

Пътници: От благодарност до „Дано се разбиете!“

Пътниците са най-голямото предизвикателство. Те могат да бъдат мили, груби, пияни, агресивни, романтични или луди. На полет Красноярск-Анталия, пияна жена сложила краката си на седалката до нея. После извикала: „Дано се разбиеш!“

Альона се приближила: „Свали си краката.“

В отговор тя бутнала списание в лицето ѝ: „Ти си никой!“

Альона го изтърпяла, иначе щяла да бъде заплашена – и уволнена.

„Можеш да си загубиш работата заради една дума“, обяснява тя.

Но ако заплахата е към екипажа – тогава: белезници, охрана, обаждане на полиция.

„Можем да вържем размирника“, казва тя спокойно, сякаш това е рутинна част от полета.

Един мъж хвърлил 50 одеяла по нея, за да освободи рафт за чантата си. Тя стиснала юмруци и се усмихнала: „Моля те, бъди внимателен.“

Най-щурият инцидент: актьор, дрогиран по време на полет от Норилск. Той нахлу в кухнята, седна на мястото на екипажа и се закопча: „Летя тук!“

Псуваше, викаше, след което заспа на пода. Изведоха го с белезници. Първата година тя плачеше след смените си. Сега вече не.

„Авиацията е едно голямо легло“: любов, предателство и митове за романтиката

„Авиацията е едно голямо легло“, казва Альона, клатейки глава.

Тя не повярва, докато не го видя. Колежките й спят с пилоти, пътници и дори с женени мъже.

„Мислех си, че съпруг и съпруга у дома са верни. Не, всеки е с някой друг в хотела в Пукет“, казва тя.

Веднъж в Кайро колежка отишла в стаята на пилота след полета. Тя има съпруг в Красноярск и две деца. Върнала се, сякаш нищо не се е случило. Друга стюардеса, 28-годишната Лена, се срещала с бизнесмен в бизнес класа. Той ѝ подарил цветя в Дубай, предложил ѝ брак, а после се оказало, че е женен и има три деца.

„Тя го зарязала на летището“, казва Альона.

Катя, друга колежка, спала с капитана на Малдивите. Жена му се обадила и той излъгал: „На брифинг съм.“

Омъжени стюардеси мамят

„В хотел в Анталия колежка спа с барман. Съпругът ѝ я чакаше в Иркутск.“

Алена е необвързана. Тя знае историята на приятелка, която се омъжила за пътник и се развела година по-късно: „Той искаше „стюардеса“, а не съпруга.“ „Любовта в небето е мит“, казва тя. И може би това е единствената истина, която е успяла да приеме.

„Ние сме на тавана“: полетът, който остави белег

Полет Красноярск-Банкок, 2018 г. Самолетът се спуснал от 200 метра. Алена държеше чайник и изведнъж всичко около нея се издигна. Чаят се разля, чайникът удари тавана, тя пада и изгаря ръката си. Белегът остава.

„Ние сме на тавана, количката едва не ни уби“, спомня си тя.

Турбуленцията е ад. Новата стюардеса се молела през целия полет.

„Не знам как е оцеляла“, казва Алена.

Всичко в камбуза е обезопасено, иначе щеше да има наранявания. Безопасността не е формалност. Това е живот.

Здравето е основната цена. Разширени вени, проблеми с гръбначния стълб, менструални нарушения, хронична умора.

„Много хора не могат да забременеят“, казва тя.

Но не се оплаква. Защото знае: ако можеше да избира, щеше да лети отново. Няма значение. Защото тук, в небето, тя не е жертва. Тя е сила.

Домът е куфар: самотата, която се превръща в начин на живот.

След 12-часов полет, ден почивка. Понякога два дни в Пукет, три дни в Дубай. Но у дома няма никой. Само куфар. Колегите търсят приключения: в Кайро стюардеса си тръгна с таксиметров шофьор и се върна с пръстен. В Турция спа с екскурзовод. Съпругът ѝ не знаеше. Алена го избягва.

„Видях пилот в Дубай да вика две момичета в стаята си. Жена му го чакаше в Москва.“

Тя не иска да бъде част от този свят. Въпреки че живее в него.

„Не искам любов в небето. Искам някой да ме чака на земята“, казва тя с тиха болка в гласа си.

Но тя знае: такива хора са малко. Тези, които остават, не разбират.

„Винаги си в небето“, казват те.

И спират да се обаждат. Спират да чакат. Спират да вярват.