Състоялите се на 28 ноември в Албания тържества по случай 100-годишнината от провъзгласяването на независимост на страната бяха омрачени от дипломатически скандал. Гръцкият министър на външните работи Димитрис Аврамопулос отменил планираното посещение в Албания след като нейния премиер Сали Бериша заявил, че преди 100 години независимост получили „всички албански територии от Превеза до Прешево, и от Скопие до Подгорица”. Проблемът е в това, че град Превеза, който е исторически предмет на гръцко-албански териториални спорове, днес се намира в Гърция. „Подобни заявления не спомагат за укрепване на климата на дружба, доверие и добросъседски отношения между двете страни”, констатира гръцкото МВнР. А и другите посочени от Сали Бериша градове се намират извън границите на Албания. Темата продължава наблюдателят Пьотър Искендеров. Канцеларията на ръководителя на албанското правителство разяснила, че премиерът имал предвид „историческият контекст, който съществувал преди 100 години, и не влече никакви териториални претенции по отношение на нашите съседи на юг, север и изток”. Но проблемът е това, че именно днес много балкански радикали мечтаят за етническите и политическите карти от времената на Османската империя. Нещо повече, самият премиер на Албания Сали Бериша не за първи път провокира с изказванията си международни скандали. Именно той през август 2009 година за първи път озвучи на такова високо равнище идеята за обединение на Косово с Албания. Но обединението на Косово и Албания е само част от онази програма, която защитават привържениците на идеята за „Велика Албания”. Те, в частност, се позовават на решенията но създадената в 1878 година Призренска лига. Тогава около стотина албански лидери от Албания, Косово, Македония и други балкански области приели обръщение към великите държави с искане да бъде предоставен на албанците единен автономен статут в състава на Османската империя и да не се допусне предаването на техните земи на съседните държави. А вече в 1912 година Общоалбанският конгрес във Вльора провъзгласил независимостта на Албания, наистина, непризната от великите държави. Провъзгласяването на независимостта на Косово в 2008 година и признаването му от западните държави даде на идеята за прекрояване на балканските граници силен импулс - отбеляза в беседа с „Гласът на Русия” руският експерт Александър Карасев: - Ехото на косовските събития още много време ще продължава да ехти. Струва ми се, че вече може да се говори за създаване на прецедент в международното право и той ще оказва влияние на развитие на ситуацията в други аналогични конфликти. Разбира се, едва ли самият Сали Бериша ще оглави борбата за реализиране на велико-албанската програма. Албания се стреми към встъпване в ЕС и това задължава ръководителите й да изпълняват сериозни задължения. Но на Балканите национал-радикалите са в излишък. И за тях идеята отпреди сто години не е дан на историята, а ръководство за действие.