Германската канцлерка Ангела Меркел посети вчера Гърция и това не беше съвсем приятно занимание. Въпреки че гръцкият министър-председател Андонис Самарас приветства своята гостенка и й благодари за помощта, която Германия оказва за поддържането на гръцката икономика, хиляди хора протестираха срещу Меркел, като я обвиниха за програмата за икономии, която Гърция трябва да прилага в замяна на германската подкрепа.
Все пак тези демонстрации бяха безобидни в сравнение с размириците, на които гърците стават свидетели по време на кризата и от които най-обезпокоителни са нападенията срещу имигранти под подстрекателството на разбойническата нова крайнодясна партия “Златна зора”. Уви, докато икономическият растеж на Гърция намалява, популярността на “Златна зора” се увеличава. “Златна зора”, която е на пето място по брой на депутати в парламента, би се изкачила до трета позиция, ако изборите бяха сега, сочат социологически проучвания. Партията се захвана да раздава безплатни закуски по улиците на Атина, където тя понякога действа и като фактическа полицейска сила.
Явно тежката икономическа криза в Европа взема в жертва политическата стабилност и то не само в Гърция. Испания също е засегната от стачки, а в богатата, различна в езиково отношение Каталония, чийто министър-председател Артур Мас насрочи предсрочни местни избори на 25 ноември, след като централното правителство в Мадрид отказа да даде по-голяма финансова автономия, се отправят все по-настойчиви призиви за независимост. Каталонците, на които им е омръзнало да субсидират останалата част от Испания, очевидно до известна степен изпитват към своите сънародници същото възмущение, с което сънародниците на Меркел се отнасят към гърците.
Не искаме да поставяме знак за равенство в морален план между движението за независимост на Каталония и доста по-различната и явно противна “Златна зора”. Нито искаме да преувеличаваме политическия срив в Европа. Избирателите в Холандия например наскоро върнаха на власт центристко, проевропейско мнозинство въпреки големите властови амбиции на по-крайни леви и десни партии. Самата Германия продължава да бъде забележително имунизирана срещу антиевропейски вълнения във време, когато финансовото бреме на Европейския съюз пада върху нейните данъкоплатци.
Фактът е налице: икономическият натиск, който досега изглеждаше, че заплашва сцеплението между европейските държави, сега създава разломни линии и в самите тях. Макар и напълно предвидима тази тенденция изглежда не е била особено очаквана от лидерите на континента, които продължават да са съсредоточени върху спасяването на еврото, все едно че избавянето на символа на единството е равнозначно на запазването на самото единство. А единство без демокрация би било най-лошият възможен резултат.
Признаците за политически упадък в Южна Европа само задълбочават дилемата, пред която вече са изправени Меркел и други лидери на финансово стабилни европейски държави. Аргументът за обвързването на помощта с определени условия е, че няма смисъл да се дават заеми на нереформирали се длъжници. Аргументът против това е, че реформите поставят получателите в тежко положение в краткосрочен план.
Сега неумолимото искане за фискална честност и структурни реформи може би тласка южноевропейците в ръцете на недемократични или непредсказуеми политически сили, но европейските лидери не могат напълно да изоставят това искане, да не би да изглежда, че задоволяват исканията на враговете на единството и демокрацията. Както винаги, Меркел и компания трябва да постигнат баланс, като помнят, че на карта са заложени единството, платежоспособността и преди всичко демокрацията на Европа.
БТА
