На арената на политиката се решава бъдещето на дадена страна. Затова политиката е важна - от това кой какво прави в нея днес зависи как ще живеем всички утре. Дълги години главният политически сюжет в България беше СДС. Там се ковеше отговорът на въпроса: „Накъде, България?". От това дали СДС можеше да печели избори зависеше дали страната ще продължи напред или ще стане държава с провален преход, като Молдова например. От това дали сините бяха способни да управляват зависеше дали напредъкът към демокрация може да стане необратим. И така нататък.



Днес е друго. Преди десет години никой нямаше да повярва, че основният сюжет може да се премести към БСП - точно към онази партия, която десетилетие и половина се опитваше да спре прехода, за да върне България към социализма (Жан Виденов) или поне към Москва (Георги Първанов).

Това беше тогава. Днес обаче важният сюжет е точно в БСП, тъй като останалите участници в политиката се обезобразиха - останаха без образ.

ГЕРБ е раздвоен по всеки един въпрос и вече никой не може да каже за какво се бори. Освен лично срещу Станишев, с което, разбира се, допълнително вдига акциите на бездруго изправящата се социалистическа партия.

СДС бе превзет от квартален калибър интриганти и пристана на ГЕРБ, потъвайки безследно в Бойковото безобразие. ДСБ говорят правилните неща, но нямат способността да привличат достатъчно подкрепа.

ДПС е залегнало в храстите, чакайки отново да стане неминуемият балансьор - „неизтребимият вирус" по Доган - във властта. Националистите се ядат помежду си, а Яне и Марешки се суетят около тях, опитвайки се да сглобят някакъв напълно безобразен политически кентавър. Меглена Кунева пък няма как да се превърне в политически сюжет, докато отказва да има политически образ.

И така се оказа, че погледът на публиката търси отговор на въпроса „Накъде, България?" не другаде, а в БСП. За разлика от преди този поглед не е само български. С избирането на Станишев за президент на ПЕС - за шеф на всички европейски социалисти - и европейската публика гледа него, за да разбере накъде може да тръгне България.

Алтернативите в БСП са ясни и в голяма степен отразяват алтернативите, които се борят в душата на българското общество: дали България да се напъне и окончателно да стане нормална западна страна, или да продължи да потъва в безобразия и да завие обратно към Русия?

Кандидатурата на Георги Първанов за лидер на БСП бе кандидатурата на Москва. Неговото послание беше просто: БСП да продължи да бъде придатък на руската външна политика и троянски кон сред западните партньори.

Станишев, вече временен лидер на ПЕС, бе кандидатурата на Европа. Неговата заявка към партията бе революционна: БСП да намери своето място сред европейските партии и нещо повече да се включи на равни начала в изковаването на новата лява политика за развитие на ЕС, която да наследи дясната линия на затягане на коланите.

На конгреса на социалистите през май спечели Европа, но днес руската пета колона се опитва да върне БСП към Кремъл покрай всички раздухвани отново пушилки по повод АЕЦ „Белене".Този комплот точно повтаря опита за преврат в СССР от 1991 година, проведен от съветски апаратчици против реформатора Горбачов. Въпросът е дали днешният комплот има повече шансове за успех от онзи преврат?

Би трябвало да е лесно БСП да бъде върната към ролята си на инструмент на руската външна политика; все пак тя играе тази роля от момента на създаването си като секция на Коминтерна със седалище в Москва. Всички замесени обаче не си дават сметка за огромния ресурс, който се крие в избирането на Станишев за президент на ПЕС.

Постигането на този пост е безпрецедентен за България пробив на арената на световната политика. Най-малкото оттук насетне ще е ясно, че и българи могат да заемат висши световни постове - нещо, доскоро толкова немислимо, колкото американският президент да е негър.

В скоро време България, погледната отвън, ще има два равни по сила образа. Единият ще си остане образът на страна, избрала да бъде бедна поради отказа си да прекрати корупцията и беззаконието. Другият ще бъде - българин, лидер на европейските социалисти.

Накратко: Станишев ще тежи толкова, колкото всичко останало, взето заедно. Оттук насетне Европа, когато иска да говори с България, ще набира неговия телефон. А това променя радикално условията на играта вътре в самата България.

Първото ново нещо в ситуацията е, че самият Станишев, вече като европейски шеф, неминуемо ще бъде нахъсан да пребори надигналата глава пета колона; и да превърне партията си в европейско образувание, за да може с нейна помощ да даде отговор на въпроса: „Накъде, България?". Второто важно ново нещо е, че превръщането на Станишев в лидер на половин Европа рязко отслабва позициите на опозицията в БСП. Все пак международният връх, постигнат от Първанов, бе почетно докторство в университет, намиращ се във великата азиатска степ. Разликата в нивата е очевидна. Битуването на Станишев на поста „шеф на европейските социалисти" неминуемо ще създава огромни, но градивни напрежения в българската политика. Иска или не, БСП ще трябва най-сетне да даде отговор на въпроса способна ли е да стане европейски тип партия и така най-сетне да започне да обслужва българските национални интереси. Ще трябва да намери отговор и на въпроса чия партия иска да бъде: на свързани с Кремъл олигарси, или на обикновените хора?

Крайно изнервените ГЕРБ ще трябва да намерят отговор на въпроса дали

ще продължат да подкрепят проруското Първаново крило, сблъсквайки се постоянно с шефа на европейските социалисти? И дали в ГЕРБ ще искат да продължат подкрепата си за монополисти и олигарси, с което се превърнаха в копие на Първановата БСП - или и те ще решат да застанат на страната на хората и така да престават най-сетне да вредят?

Избирането на Станишев за президент на ПЕС може да се окаже толкова съдбовно за напредъка на България към Европа, колкото беше избирането на Иван Костов за министър-председател след Виденовата разруха. Зависи от самия Станишев дали той ще може да използва за тази цел огромната сила, която получи. Ако успее, доста неща могат да се променят към по-добро. Ако ли не - няма да може да се върне в България. Ще трябва да остане в Брюксел на някоя висша чиновническа синекура.

Засега нямам огромни очаквания. Но поне оставам да живея с надеждата, че следващия път, когато се кача на такси в Дъблин, шофьорът няма да ме пита: „Абе, верно ли, че вие, българите, сте по-корумпирани и от руснаците?" А ще каже нещо като: „Абе, вие, българите, не може да сте чак толкова зле, щом вашият човек е началник на нашите..."

Copyright © CROSS Agency Ltd.