Учени от Харвардския медицински университет и онкологичния институт „Дана Фарбър“ създадоха наноустройства от ДНК, които се самосглобяват и могат да бъдат програмирани да се движат и да променят формата си, съобщи „Сайънс дейли“.
Програмируемите наноустройства могат да намерят много добро приложение в медицината, тъй като ДНК е биосъвместима и биоразградима. Те са с размер едва една милиардна от метъра и са изградени от пръстеновидна едноверижна ДНК молекула, която, след като бъде смесена с много къси отрязъци от комплементарна ДНК, се самосглобява в предварително зададена триизмерна структура. Двойните спирали образуват по-дълги и здрави линейни „подпори“, които се свързват, като пресичат едноверижната ДНК. Тези единични отрязъци от ДНК придържат подпорите, за да образуват триизмерната форма, подобно на колчетата за палатка, които поддържат цялата конструкция. Силата и стабилността на структурата зависят от начина, по който тя разпределя и балансира противодействащите сили на натиск и разтягане.
Този архитектурен принцип, известен като “тенсегрити“ (от англ. tensional integrity – напрегната цялост), е във фокуса на художници и архитекти от много години насам, но той съществува и в природата. На този принцип се движат стабилно нашите тела. Костите служат като подпори, а мускулите и сухожилията противодействат на напрежението, което ни позволява да се движим въпреки гравитацията. Същият принцип контролира и формата на клетките на микрониво.
Според учените тази технология може да доведе до създаването на медицински устройства с наноразмери, както и системи за доставяне на лекарства в организма, подобни на вируси, които ще вкарват лекарствата директно в заразените клетки. Наноустройство, което може да се отваря в отговор на определен химичен или механичен сигнал, не само ще гарантира, че лекарството ще бъде доставено до точната цел, но и че ще бъде освободено точно когато е необходимо.
Подобни устройства един ден дори биха могли да репрограмират човешки стволови клетки да регенерират органи. Стволовите клетки биха могли да реагират различно в зависимост от сигналите около тях. Например твърдият извънклетъчен матрикс – веществата, намиращи се около клетките в дадена тъкан – предназначена да имитира консистенцията на кост, сигнализира на стволовите клетки да формират именно кост. Течният матрикс, който наподобява консистенцията на мозъчната тъкан, подтиква стволовите клетки да се превърнат в неврони. Подобни наноустройства биха могли да променят плътността на извънклетъчния матрикс в бъдещото тъканно инженерство.
Най-четени статии:
-
Мирната инициатива, предложена от Русия, е в състояние да спре…
-
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сигнализира, че…
-
Двама ключови съветници на Доналд Тръмп са му представили план…
-
В нито една сфера „самоубийственият национализъм” не се проявява така…
-
Разговорите за началото на Трета световна война се засилиха. Първо…
-
През есента британското военно ръководство ще проведе най-големия масов сбор…
-
«Известия»: терористите са планирали убийството на протойерей Котелников в Дербент…
-
Китайският апарат «Чанъе-6» достави на Земята грунт от обратната страна…
-
Руденко: Договорът с КНДР е предупреждение за онези, които решават…
-
Вероятно Западът все пак ще достави изтребители F-16 на Украйна,…
от нета
-
ОВЕН (21 март - 20 април) Неблагоприятни обстоятелства или…
-
“Viva Las Vegas‘‘ тръгва на турне в Добрич, Варна, Шумен,…
-
Международният ден на моряка е обявен от Международната морска организация…
-
Убийството на украинката Силвия от Орлин Гигов в столичния квартал…
-
"Хоуп" е голям диамант с тегло 45,52 карата с наситен…
-
Офицерският плаж във Варна е един от най-проблемните. Проблемът е…
-
Всеки си има някакви неприятни фобии – къде по-малки, къде…
-
Полезна е и при мускулна атрофия на ръце и крака,…
-
Малкият син на Тони Стораро за пореден път посрами известната…
-
Астрологът Влад Рос назова точния период, когато мирът най-накрая ще…