Хипотезата, че голям астероид е отговорен за изчезването на динозаврите, днес е почти общоприета, но е резултат от сравнително скорошно научно откритие. Хипотезата за астероида е предложена едва през 1980 г. и не е приета веднага от научната общност или обществеността. Въпреки това, тя доста бързо придоби популярност – след като оттогава беше подкрепена от допълнителни доказателства – и оттогава имаме нещо като обществено очарование и нисък страх от друго въздействащо събитие.
Не е чудно, че филми като Армагедон и Deep Impact бяха популярни през десетилетията след откритието и че подобни филми продължават да се произвеждат. Съвсем наскоро, Don’t Look Up и Seeking a Friend for the End of the World преосмислиха какво може да е да преживееш въздействието на ниво на изчезване. Смъртта отгоре не е вероятна, поне не в мащаба на човешкия живот, но има смисъл да се тревожим за това.
Чиксулуб е космическа катастрофа, каквото Земята рядко е виждала. Единствено кратерът Вредефорт в Южна Африка е по-голям. Смята се, че е създаден от обект с ширина между 10 и 15 километра, който е ударил планетата преди приблизително 2 милиарда години. И, разбира се, има и предложеното въздействие, което е създало Луната. Тези въздействия може да са били по-опустошителни за планетата, но не са имали същите последици за живота, тъй като и двете са се случили преди развитието на многоклетъчния живот.
Що се отнася до небесните „нападения“, Чиксулуб е действащият шампион, отговорен за унищожаването на приблизително 80% от всички животни преди около 66 милиона години, но е възможно да не е действал сам.
Според нова статия, публикувана в списание Science Advances, учените са открили нов кратер с потенциален удар в морското дъно край бреговете на Западна Африка, който може да е служил като допълнителен удара по времето, когато динозаврите са изчезнали. Геоложката характеристика, наречена Надир, беше открита от Уисдийн Никълсън от Училището по енергетика, геонаука, инфраструктура и общество в университета Хериот-Ват, когато той претърсва данни за сеизмично отражение на несвързано научно предложение.
„Очаквах всичко да лежи гладко, но в средата на набора от данни можехме да видим тази подобна на кратер характеристика. Диаметърът му е около 10 километра, около него има зона с доста интензивни разломи. Минах през мисловния процес какво би могло да бъде. Възможно ли е да е рухнал вулкан или може да е сол, която седи под повърхността, която се е разтворила и е рухнала или нещо подобно? Но нито едно от тези неща не е в съответствие с геометрията на кратера“, казва Никълсън пред SYFY WIRE. След това Никълсън се обърна към Шон Гулик от Тексаския университет в Остин, съавтор на статията, който разгледа данните. „Той ми каза, че получава десетки от тези съобщения всяка седмица, но когато му показах кратера, той реши, че изглежда като доста добър кандидат“, каза Никълсън.
Критерият в момента е, че не можете да кажете окончателно, че това е кратер от удар, докато не възстановите шокираните минерали от дъното на кратера. Вероятността да е така е добра. Има всички характеристики, които бихме очаквали от кратер с такъв размер“, казва Никълсън. Като се има предвид относителната рядкост на големите удрящи елементи, може да изглежда малко вероятно два удара да се случат толкова близо един до друг, но има няколко необичайни начина, по които това може да се случи.
Възможно е Чиксулуб и Надир да са били двоичен астероид, пътувайки заедно на междупланетно пътешествие, дестинация: Земята. Възможно е също така да са започнали като един голям обект, който е бил нарушен от гравитацията на Земята при близко преминаване и се е разпаднал. Възможно е също така Надир да е бил част от Земята, която да е била изритана при удара на Чиксулуб и след това да е паднала обратно, или че случай на сблъсък в астероидния пояс е изпратил група обекти към вътрешната слънчева система.
Определянето кой от тези сценарии е отговорен, ако Надир наистина е кратер от удар, вероятно ще се сведе до точното определяне на последователността на събитията. „Вторични удари възникват, когато голям фрагмент от тялото на целта, в този случай Земята, се изхвърли, не постигне скорост на бягство, за да се откъсне от гравитацията на Земята, върне се и удари отново целта, т. е. Земята. Добър пример е спътникът на Юпитер Калисто — показва това, което се нарича кратерна верига, линейни вериги от кратери, понякога припокриващи се, за които се смята, че са причинени, когато удрящият елемент се разруши от прилива преди удара, както е станало с Шумейкър-Леви преди удара с Юпитер през 1994 г.“, казва Кевин Грациер, планетарен физик, който не участва в работата. „Те потенциално биха могли да се дължат и на изхвърляне от други въздействия, с други думи, поредица от вторични въздействия. Така че, въпреки че смятам, че ще има повече работа, свързана с конкретното свързване на това с Чиксулуб, бих казал, че трябва да се очакват вторични въздействия. Ако беше втори удар, вероятно нямаше да промени значително съдбата на динозаврите и останалите животни, живеещи на праисторическата Земя. Ако Чиксулуб беше нокаутиращ удар, то Надир е бил „ритник в корема с половин сила“ на излизане от вратата.
По отношение на енергията Никълсън изчислява, че Чиксулуб е приблизително 10 000 пъти по-мощен от Надир. Второто въздействие може да е причинило цунами и земетресения, но до голяма степен щеше да бъде регионално събитие, без разтърсващите Земята последици от по-големия му брат.
Екипът се надява да потвърди хипотезата за въздействието на Надир чрез директно вземане на проби от седимента в търсене на шокирани минерали. Те са представили предложение към Международната програма за океана за целогодишна научна сондажна операция. Ако всичко върви добре, сондирането ще започне някъде през 2024 и 2025 г.
