Учените за първи път ще могат да надникнат толкова назад във времето, че да се доближат максимално до Големия взрив. Това ще стане, като използват инструменти, проектирани да издирват феномен, предвиден от Алберт Айнщайн, но все още неоткрит, съобщи в. „Таймс“.
Американска обсерватория, която издирва вълни в пространството и времето, наречени гравитационни вълни, е постигнала най-значителните си резултати досега, въпреки че не е успяла да засече въпросния феномен. Липсата на откритие ще позволи на учените да „наблюдават“ състоянието на Вселената само 60 секунди след нейното зараждане. Предишни изследвания успяваха да върнат времето назад до едва 380 хил. години след Големия взрив.
Обсерваторията за наблюдаване на гравитационни вълни с помощта на лазерен интерферометър LIGO, която представлява мрежа от три детектора, издирва доказателства за гравитационни вълни от 2005 г.
Тези вълни, за които се смята, че изкривяват времето и пространството, са били предвидени от Айнщайн в неговата теория за относителността. Екстремни събития, като експлозия на свръхнова или сблъсък на две черни дупки, би трябвало да произвеждат най-забележими гравитационни вълни. Въпреки че тяхното съществуване е било приемано за даденост от астрофизиците, то никога не е било доказвано. Обсерваторията LIGO също не е успяла да засече този феномен, което води до важни изводи за астрофизиката и космологията.
Според стандартните теории Големият взрив е породил огромно количество гравитационни вълни, които все още изпълват Вселената. Силата на тези вълни би трябвало да се определя от структурата на ранната Вселена. Липсата им обаче прави възможно изключването на няколко хипотези за нейното развитие. Откритията биха могли да обяснят защо и как Вселената се е сдобила със своята неравна структура, в която материята е концентрирана в галактики с огромни празни пространства между тях. Вероятно тази неравност е еволюирала от случайните колебания в температурата на Вселената, когато тя все още е била с микроскопични размери. С разширяването й тези колебания също са придобили огромни размери.
Учени от Университета в Глазгоу, участвали в изследването, смятат, че съществува много малка вероятност LIGO да открие гравитационни вълни през следващите 18 месеца. Ако това не стане, подобренията на уреда, които трябва да бъдат завършени до 2014 г., почти сигурно ще успеят да ги засекат.