Ново изследване предполага, че галактиката Млечен път може да съдържа извънземни цивилизации, въпреки че има голяма вероятност повечето от тях вече да са мъртви.
Изследователи от Калифорнийския технологичен институт, лабораторията за реактивно задвижване на НАСА и институт в Сантяго използваха разширена версия на известното уравнение на Дрейк, което определя шансовете за извънземен интелект, съществуващ в нашата галактика.
Проучването разглежда различни фактори, които вероятно биха могли да доведат до обитаема среда и определи, че интелигентният живот може да се е появил в нашата галактика около 8 милиарда години след нейното формиране.
Някои от тези цивилизации биха могли да са на 13 000 светлинни години от галактическия център, или на около 12 000 светлинни години по-близо от Земята, където се смята, че хората са се появили 13,5 милиарда години след формирането на Млечния път.
Проучването, което все още предстои да бъде оценено, също така разглежда фактори, които може да са сложили край на тези цивилизации, като излагане на радиация, спиране на еволюцията и тенденция интелигентният живот да се самоунищожи, независимо дали става въпрос за изменение на климата, технологичен напредък или война.
Това предполага, че всякакви извънземни цивилизации, които все още са живи, са най-вероятно млади, тъй като самоунищожението обикновено се случва след дълъг период.
„Макар че нито едно доказателство не предполага изрично, че интелигентният живот в крайна сметка ще се самоунищожи, ние не можем априори да изключим възможността за самоунищожение“, се казва в изследването.
„Още през 1961 г. Хьорнер предполага, че напредъкът на науката и технологиите неизбежно ще доведе до пълно унищожаване и биологична дегенерация. Подобно предположение правят и Сейгън и Шкловски – Sagan and Shklovskii (1966). Това се подкрепя допълнително от много предишни изследвания, в които се спори че самоунищожението на хората е силно възможно чрез различни сценарии (напр. Nick, 2002; Webb, 2011), не само войната, но и изменението на климата (Billings, 2018) и развитието на биотехнологиите (Sotos, 2019). „
