Малки парченца стопена пръст от светкавици са били много важни за появата на живота на Земята преди милиарди години, съобщи Ей Би Си.
Когато светкавица докосне земната повърхност, тя я нагорещява до хиляди градуси по Целзий. Пясъкът и пръстта се стопяват и образуват стъклоподобни жили с куха сърцевина, наречени фулгурити. Те са богати на редки форми фосфор.
Матю Пасек и Кристин Блок от Университета на Аризона в Тъсън са изследвали 10 фулгурита, събрани от Африка, Австралия и САЩ. Те установили, че депозитите съдържат много фосфитни и хипофосфитни йони - два химикала, които почти не се срещат на други места на планетата ни. Пасек и Блок са убедени, че светкавиците създават два до три тона от тези съединения на година. Количеството не е значимо, но някои съвременни бактерии още се хранят с фосфити, което може да е навик от древни времена.
Преди милиарди години Земята е била обсипвана от метеорити, носещи тонове фосфити и хипофосфити от външния Космос. И двете съединения се разтварят по-лесно във вода от фосфатите. Това е улеснявало поглъщането им от първите форми на живота, допускат учените. По-късно различните организми са открили изобилните фосфати в скалите и са променили начина си на хранене. Те обаче са запазили способността си да поглъщат и по-редките форми.
Съвременният живот - от бактериите до хората, също има нужда от фосфора за оцеляване. За човешките кости, метаболизма и ДНК са необходими фосфатни йони. Фосфатите са около 1 процент от храната ни.
Идеята, че мълниите са в основата на живота, не е нова. Според други изследвания мощните искри, които прехвърчат от облаците към Земята, са били една от важните предпоставки за синтеза на аминокиселини – тухличките на живота, в първичния океан.
Като енергиен носител светкавицата наистина е феноменална. Температурата в „тялото“ на мълнията – яркия канал, през който електричеството протича между небето и Земята, е близо 30 000 градуса, или 5 пъти по-висока от тази на Слънцето. Освен това скорошни проучвания показват, че светкавицата е носител не само на електричество, но и на радиация и по-конкретно на гама-лъчи, които обикновено се наблюдават в звездната активност или при експлозия на атомна бомба.