Учени казват, че могат да предскажат дали човек може да очаква да живее по-дълго или да умре по-рано в сравнение със средната продължителност на живота, като погледнат в неговата ДНК.

Екипът анализира комбинирания ефект на генетичните вариации, които влияят върху продължителността на живота, за да се получи система за оценка.

Хората, които получават най-добрите оценки и попадат в първите десет процента от населението, могат да очакват да живеят до пет години по-дълго в сравнение с тези, които имат най-ниските оценки, нареждащи ги сред последните десет процента от населението, казват те.

Резултатите също така разкриват нови прозрения за болести и биологични механизми, свързани с остаряването, твърдят изследователите.

Експертите от Университета в Единбург разглеждат генетични данни за повече от половин милион души, както и данни за живота на техните родители.

12 области от човешкия геном са били определени като имащи значително влияние върху продължителността на живота, включително пет области, които не са били анализирани и докладвани преди.

ДНК секторите с най-голямо въздействие върху цялостната продължителност на живота са тези, които преди това са били свързани с фатални заболявания, включително сърдечно-съдови, както и заболявания и състояния, свързани с или последица от тютюнопушенето.

Гените, които са били свързани с други видове рак, които не са пряко свързани с тютюнопушенето, не се появяват в това изследване.

Това предполага, че преразположеността към по-ранна смърт, причинена от тези видове рак, е резултат или от по-редки генетични разлики в засегнатите хора, или от социални и екологични фактори, нямащи общо с гените.

Изследователите се надяват да открият гени, които влияят директно върху възрастта на хората. Те казват, че ако такива гени съществуват, техните прояви и ефекти са твърде малки, за да бъдат открити в това изследване.

Проучването, публикувано в списание eLife, е финансирано от Британският съвет за медицински изследвания и фонда за научни изследвания AXA.

Д-р Петер Джоши, сътрудник на AXA в Университета в Единбург, казва: „Ако вземем 100 души при раждането или по-късно и използваме нашите резултати за продължителност на живота, за да ги разделим на десет групи, най-горната група ще живее пет години по-дълго от най-долната.“

Пол Тимърс, докторант в Института Ашър, казва: „Открили сме гени, които засягат мозъка и сърцето и те са отговорни за по-голямата част от вариациите в продължителността на живота“.