Дори генетичният код на две едноклетъчни да съвпада, те се държат различно.

Миналата седмица учените признаха съществуването на индивидуални характери при животните и престанаха да приписват индивидуалните поведенчески особености на грешки в експериментите. От делфини и слонове до паяци и риби – навсякъде учените са открили вътревидови различия, което говори, че тези животни са личности.

Но всички ли живи същества могат да се похвалят с характер? Изследване на международна група учени от Европа, изглежда, говори за това, че индивидуалните черти са присъщи дори на едноклетъчните бактерии.

Що е то индивидуалност? В случая с бактериите това е особеност, която в условията на недостиг на ресурси не се държи така, като повечето останали.

Учените са изследвали поведението на бактериите Klebsiella oxytoca, които обикновено получават азот от амониеви соли – за бактериите това е процесът, който изисква най-много енергия. Но ако всички запаси на амониеви йони са на привършване, някои бактерии преминават към добив на азот от въздуха, а това изисква още повече енергия.

Този преход позволява на колониите да „издържат" до възобновяването на запасите от азот.

Както и в изследвания на по-сложни животни, учените стигат до извода, че индивидуалните различия играят огромна роля в осигуряването на оцеляването на рода, става ясно от публикация на обществото Макс Планк.