След около 500 милиона години човекът повече няма да може да живее на повърхността на Земята. Условията за съществуването на нашата планета ще станат толкова непоносими, че дори хлебарките няма да оцелеят. Но все пак има надежда за човечеството.
Астрофизиците Майкъл Хан и Даниел Вулф Савин от Колумбийския университет са решили да поразсъждават над това, което може да предприеме човек, за да избегне пълна гибел. Ако, разбира се, преди това човекът не унищожи сам себе си, например при ядрена война.
Според изчисленията на учените на всеки милиард години нашето Слънце става с 10% по-ярко. Земята ще отвръща на това със съкращаване на собственото си „топлинно одеяло“ – атмосферен въглероден диоксид.
В резултат на снижаването на нивото на въглероден диоксид растенията ще започнат да загиват и запасите от кислород в атмосферата няма да могат да се попълват. С времето температурата на повърхността на Земята също ще нараства. Липсата на кислород и жега ще направят нашата планета негодна за живот и това ще се случи след около половин милиард години. А след милиард и половина на полюсите ще бъде толкова горещо, че там ще могат да живеят само микроби.
И така – какво да правим? Една от идеите, предложени от астрофизиците, е да преместим орбитата на Земята. Ако пуснем на елиптична орбита астероид с диаметър 100 километра, който на всеки 5000 години да се сближава със Земята, с помощта на гравитацията ще можем да отместим орбитата на нашата планета от Слънцето, теоретизират учените.
Друг вариант е да построим гигантско слънчево платно, с диаметър 20 земни. Теоретично налягането на слънчевата светлина ще позволи на планетата да се отмести по-далече от Слънцето, но без да излиза от обитаемата зона.
Освен това учените се надяват, че в рамките на няколкостотин милиона години човечеството ще успее да разработи начин за интегриране на съзнанието от мозъка в машини, способни да издържат най-сурови условия.
Какво още може да се случи с човечеството, освен повишаване на температурите на Земята? Например нашата планета може да се сблъска с астероид, което да доведе до поредното масово измиране – макар че според директора на Института за космически изследване Лев Зельони опасността от астероиди е преувеличена. Любопитно е, че именно Слънцето разрушава голяма част от всички астероиди в Слънчевата система, именно затова те са толкова малко в околоземното пространство.
След пет милиарда години нашият Млечен път ще стане жертва на „галактически канибализъм“: той ще бъде погълнат от най-близкия си съсед – галактиката Андромеда. Какво ще се случи с човека в процеса на сливането на галактики, не е ясно, макар че някои учени твърдят, че просто ще виждаме много звезди на небето.
И накрая – след около шест милиарда години Земята може да бъде погълната от разширяващото се Слънце. Но дори това да не се случи, водата на планетата ще се изпари, а нейната атмосфера ще бъде издухана от силния слънчев вятър. Ако човечеството не измисли как да се пресели в друг свят, го чака печална участ.
